Определение № 5144 от 26.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2464/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Л. М. против решение №773/05.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 14009/2024 г. от ІІ-в състав на СГС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е счел за неоснователен предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, отменил е решението на районен съд и е постановил ново, с което е отхвърлен иска. Съдът е приел, че от приетия и неоспорен контролен лист № НПРД 031518/22.03.2023 г., на посочената дата е извършена проверка от двама служители на ответното дружество в имота в [населено място],[жк], ул... №..... Проверката е извършена в присъствието на ищеца като титуляр на обекта и контролният лист е подписан от него без възражения. При проверката е установено, че имотът е водоснабден от СВО Ф32 РЕ с монтиран водомер, но без открит абонатен номер към „Софийска вода“ АД. Уговорена е среща на 28.03.2023 г. Прието за установено от приетия и неоспорен протокол № КНВ 0017344/2023, на 28.03.2023 г. е проведена среща между ищеца (в качеството му на титуляр на права за обекта) и комисия на ответното дружество във връзка с установеното при проверката. Ищецът се е легитимирал като носител на вещни права върху имота с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., т. I, peг. № 8494, дело № 198 от 30.06.2022 г. Комисията на водоснабдителното дружество взела решение, че с оглед нерегламентираното ползване на В и К услуги на процесния адрес следва за периода 30.06.2022 г. – 22.03.2023 г. да се заплати по пропускателна способност на водопроводната инсталация общо 2 809 куб. м на стойност 5 177.55 лв. с ДДС. Протоколът е подписан за „клиент“ от М. Л. М. без възражения. На 05.04.2023 г. ответникът е издал процесната фактура за сумата 5 177.54 лв. с ДДС. Въз основа на приетия протокол от 28.03.2023 г., подписан от ищеца съдът е приел, че в него се съдържа извънсъдебно признание на факта, че от 30.06.2022 г. същият е собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...., т. I, peг. № 8494, дело № 198 от 30.06.2022 г. Прето е, че протоколът е частен свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти – т.е. когато от тях произтичат неблагоприятни за спора правни последици. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти съставлява доказателство с висока доказателствена стойност, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. В случая съдът е приел, преценявайки извънсъдебното признание на ищеца по този ред, че по делото е установено по безспорен начин, че ищецът, като собственик на процесния имот, е потребител на В и К услуги. Горното съдът е приел въз основа на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ бр. 88/08.10.2004 г.), съгласно които потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. Според легалната дефиниция в § 1, т. 2 ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005 г.), „потребители“ са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4, при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Според ал. 3 на чл. 37, незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установява и доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора. Съгласно чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s.. Въз основа на горното, съдът е счел за неоснователен отрицателния установителен иск и го е отхвърлил с обжалваното решение. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От изложението на основанията се извежда въпрос, как се установява наличие на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, като се сочи противоречие с решение по гр.д.№ 12807/2018 г. на ІV. г състав на СГС, както и определения на ВКС, постановени по частни производства. Посочените актове не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280 ГПК, като посоченото тълкувателно решение 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е неотносимо към настоящия случай, доколкото касае предоставяне на топлинна енергия, какъвто не е настоящия спор. Освен изложеното, в него е дадено тълкуване, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В случая съдът е приел, че ищецът е собственик на имот, на който е доставяна питейна вода, като е прието, че правото на собственост е придобито въз основа на договор за продажба на недвижимия имот – факт, който не е бил оспорен от ищеца, както е приел от фактическа страна въззивния съд, с обжалваното решение. Тези изводи на съда не противоречат на посоченото тълкувателно решение, поради което не е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС