Определение № 2167 от 31.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 34/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ГРАФКАР ООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 424 от 15.06.2023 г. по в. т. д. № 265/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, VІ с-в, с което е потвърдено решение № 50 от 11.01.2023 г. по т. д. № 2253/2021 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VI-23 състав. С него, по иск на К. М. К. с правно основание чл. 74 ТЗ, са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците на ГРАФКАР ООД, проведено на 16.11.2021 г., както следва: по т. 1 – за изключване на К. М. К. като съдружник в дружеството и за поемане на дяловете му от другия съдружник; по т. 2 – за приемане на нов учредителен акт на дружеството и по т. 4 – за предприемане на действия за уреждане на имуществените последици от прекратеното членство на К. К.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение съдопроизводствените правила. По подробни съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска, евентуално – за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане, след събиране на доказателства. Претендират се разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси, като разрешени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Задължително ли е предоставяне на срок за коригиране на поведението на съдружник, който действа против интересите на дружеството; 2/ Необходимо ли е, когато не се касае за един или няколко конкретни документа, които следва да бъдат представени, тези документи да бъдат изчерпателно изброени и подробно конкретизирани (в предупреждението за изключване); 3/ Допустимо ли е съдружник в ООД да бъде предупреден за изключването си с повече от един писмен документ, при което посочените основания за изключване са допълващи се; 4/ Необходимо ли е установяване на конкретни вреди за дружеството, за да са налице действия от страна на съдружник против неговите интереси; 5/ Съдружник в ООД длъжен ли е да участва в управлението на дружеството; 6/ Задължително ли е ограничителните клаузи по отношение на конкретния съдружник (включително относно забрана за извършване на дейност, конкурентна на дружеството) да са включени в дружествения договор, за да е налице основание за прекратяване на членственото правоотношение при тяхното нарушаване; 7/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения на страните и да разгледа всички доказателства, представени в производството. По първия въпрос се твърди да е налице противоречие с практика на ВКС – определение № 43 от 20.01.2018 г. по т. д. № 355/2015 г. на І т. о. и определение № 120 от 04.03.2009 г. по т. д. № 83/2009 г. По втория въпрос противоречието с практиката на ВКС се обосновава с решение № 5 от 05.02.2016 г. по т. д. № 3583/2014 г. на ІІ т. о. Третият въпрос според касатора е разрешен в противоречие с решение № 3 от 19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на ВКС, ТК. Твърди се, че изводите на съда във връзка с четвъртия въпрос противоречат на определение № 718 от 29.10.2013 г. по т. д. № 945/2012 г. на ВКС. Поддържа се, че по петия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 60148 от 13.07.2021 г. по гр. д. № 3684/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. По отношение на шестия въпрос основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с противоречие между обжалваното решение и решение № 3 от 19.02.2010 г. по т. д. № 482/2009 г. на ВКС, ТК. Въпросът относно процесуалните задължения на въззивния съд при постановяване на съдебния му акт по съществото на спора се твърди да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решенията по т. д. № 811/2012 г. на ІІ т. о., по т. д. № 2430/2015 г. на І т. о., по т. д. № 3503/2014 г. на ІІ т. о. и по гр. д. № 1398/2015 г. на ІV г. о. Релевира се и основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – твърди се, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно, предвид дадените от въззивния съд принципни разрешения в противоречие с практиката на ВКС, което е видно директно от мотивите на обжалвания съдебен акт. Против жалбата е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от процесуалния пълномощник на насрещната страна, с подробно изложени съображения за липса на основания за допускане на исканото касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в срока за обжалване по чл. 283 ГПК и е насочена против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол. За да се произнесе в атакувания смисъл, съставът на въззивния съд е приел за установено следното: Ищецът К. К. е съдружник и управител на „Графкар“ ООД, като управлението на дружеството се осъществява заедно с другия съдружник и управител Л. Хеспийлс. На адреса на управление на дружеството се намира и производствената база на ЕТ „К. К.“, която е собственост на ищеца. На 16.11.2021 г. е било проведено Общо събрание на съдружниците, на което са взети следните решения: 1/ За изключване на съдружника К. М. К., при което неговият дял да се поеме от другия съдружник; 2/ За приемане на нов учредителен акт на „Графкар“ ЕООД; 3/ За освобождаване на ищеца като управител на дружеството; 4/ За уреждане на имуществените последици от прекратяването на членството на К. М. К.. По първа точка от дневния ред е прието, че е налице неизпълнение на задълженията на съдружника К. за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и наличие на действия, насочени против интересите на дружеството, както са посочени в предупреждението за изключването му като съдружник. Видно от Предупреждение за изключването на К. К. като съдружник от 03.11.2021 г., с приложени обратни разписки за доставянето му, в него са изложени факти, че на същата дата на адреса на управление на „Графкар“ ООД, К. е заплашил другия съдружник в присъствието на техническия ръководител И. Л., че ще спре търговската дейност на дружеството, а именно производството и продажбата на багерни кофи и други принадлежни части, като затвори производствената база и откаже достъпа до нея на работниците и служителите, както и лично на управителя Хеспийлс и на техническия ръководител, които действия са квалифицирани като нарушение на задълженията на ищеца като съдружник да участва в управлението и да осигурява съдействие за осъществяването на дейността на дружеството. В предупреждението се твърди също, че управителят Хеспийлс многократно е отправял искане да му бъде предоставен ключа и кода на алармата за достъп до производствената база, до сградата и офиса на дружеството, което и до момента не е сторено. Отправени са и други предупреждения, като е указано на ищеца, че ако производството и продажбата на багерни кофи бъде спряно по какъвто и да било начин в резултат на неговите действия или бездействия, както и ако не представи доклад за дейността си като управител, ще отговаря за всички причинени на дружеството вреди, както и ще бъде освободен като съдружник и управител на дружеството. Изпратено е и второ Предупреждение с Покана за свикване на Общо събрание на съдружниците в „Графкар“ ООД от 05.11.2021 г., доставено на адресата на 08.11.2021 г. В същото се сочат обстоятелствата, че към настоящия момент съдружникът К. продължава да е в неизпълнение на негови задължения за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и които действия не са преустановени към горната дата, както следва: 1/ Прекъснал е осъществяването на производствената дейност на дружеството, като не е представил списък с необходимите суровини и материали; 2/ Отказал е да предостави на другия управител ключовете и кода на алармата за осигуряване на достъп до производствената база, до сградата и до офиса на дружеството; 3/ Не е преустановил дейността си като ЕТ, която е конкурентна на дейността на „Графкар“ ООД; 4/ Не е предоставил подробен доклад /с посочване на факти като преводни нареждания, фактури и др./ относно всички сделки, извършени между ЕТ „К. К.“ и „Графкар“ ООД и относно всички сделки, конкурентни на дейността на „Графкар“ ООД, сключени от ЕТ с трети лица; 5/ Не е подписал необходимите документи пред служител на Райфайзенбанк България ЕАД за прекратяване на гаранцията, предоставена от „Графкар“ ООД в негова полза, в качеството му на ЕТ “К. К.“ по договор за овърдрафт, сключен с тази банка. Предупреждението съдържа и покана за свикване на общо събрание на съдружниците, което ще се проведе на 16.11.2021 г. на посочения в поканата адрес и начален час и при дневен ред, изцяло съответстващ на реда на взетите от ОСС решения. Видно от Писмо за намерение за съвместно участие на Л. Хеспийлс и К. К. в дружеството, ищецът е поел договорно задължение да не извършва за в бъдеще каквато и да била дейност, конкурентна на дейността на дружеството на територията на РБългария, докато е съдружник в „Графкар“ ООД, като с оглед на така поетото задължение се е съгласил да прекрати незабавно всяка своя дейност, вкл. и в качеството си на ЕТ „К. К.“, конкурентна на тази на дружеството. Въззивният съд е преценил, че посочените в предупреждението за изключване обстоятелства, които са послужили като основание общото събрание да вземе оспорваните решения, не могат да бъдат определени като неоказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството или като действия, насочени срещу интересите на дружеството. На първо място съдът е приел, че формулираното предупреждение по отношение на обстоятелствата, посочени п. 1 не съдържа никаква конкретика относно твърдяното поведение на изключения съдружник. Не е посочено за какъв период от време, на какви материали и суровини е следвало да се изготви списък, защо точно от ищеца и защо това не може да бъде сторено и от друго лице, както и как конкретно това поведение на съдружника е повлияло върху първоизводствения процес. На следващо място съдът е приел, че съдружникът няма задължение за непосредствено осъществяване на оперативната търговска дейност на дружеството, каквото представлява описаното по-горе поведение (управленско-разпоредителните правомощия и задължения за дейности по подготовка и извършване на производствената дейност на дружеството са от компетентността на управителя и за неизпълнението им може да се търси отговорността на К., но не и като съдружник, а само като управител на дружеството). По отношение на обстоятелствата в п. 2 от предупреждението - относно непредоставянето на достъп, съдът е намерил, че тези действия също не могат априори да бъдат характерезирани като конкретни прояви на ищеца, засягащи упражняването на определени неимуществени права на другия съдружник и с това да са насочени срещу интересите на дружеството. За да се прецени, дали отказът да се предостави ключ или код за алармата на производствената база и офиса на дружеството представлява подобно нарушение на задължения на ищеца, според решаващия състав следва да се изходи от вида на капиталовото дружество, като такова с персонални елементи, както и от правилата на дружествения договор. Всеки един съдружник в дружеството с ограничена отговорност (съгласно чл. 123 ТЗ) има право да получава по всяко време информация за цялостното състояние на дружеството и да преглежда търговските книги и дружествените книжа. Тези правни възможности имат широк обхват и до известна степен могат да доведат и до засягане интересите на дружеството, ако по някакъв начин съдружникът е бил лишен от възможността да упражни посочените неимуществени права. В случая обаче офисът и производствената база на дружеството се намират в личен имот на съдружника К. и достъпът до него при първоначално съгласие на съдружниците е ставал само в непосредственото му присъствие, като никой друг освен него не е имал достъп до ключовете и кода за помещението. Не е установено по делото до момента на отправянето на предупреждението за изключване и до вземането на решението за това от общото събрание на 16.11.2021 г. ищецът под каквато и да била форма или повод да е отказвал на съдружника Хеспийлс достъп до производствената база и търговските книжа на дружеството. Действията на К., с които със съгласието на Хеспийлс са създадени определени изисквания за достъп до производствената база и офиса на дружеството поради това, че се намират в собствения му имот, не са в разрез със закона, тъй като съдружниците в дружеството с ограничена отговорност за разлика от персоналните дружества нямат законово задължение за полагане на личен труд, за да се приеме, че другият съдружник е бил лишен от подобна възможност, като същевременно ограничаването на достъпа до офиса само при посочените от ищеца условия - в рамките на работното време на предприятието, не означава автоматически ограничение на контролните права, визирани в чл. 123 ТЗ, по отношение на другия съдружник. Съдружникът Хеспийлс не е бил лишен от възможността да се осведомява за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството - той е можел да упражнява тези права, макар и в рамките на предоставената му за това възможност, на което първоначално не се е противопоставял. Въззивният съд е приел, че не представлява действие против интересите на дружеството, както и липса на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, непредставянето на доклад с посочване на факти като преводни нареждания, фактури и др. във връзка със забраната за осъществяването на конкурентна дейност. Според съда в тази част предупреждението също както и по п. 1 не съответства на изискванията за конкретизация на фактите относно това, за какви сделки и за какъв период от време се иска тази информация, както и защо се иска именно от ищеца, за да може тези факти, ако бъдат доказани, да дадат възможност за преценка дали поведението на съдружника е противоречащо на интересите на дружеството. От друга страна с оглед обстоятелството, че сключването на каквито и да е било сделки е от компетентността на управителя на дружеството, то и искането за предоставянето на такава информация следва да бъде отнесено към ищеца в качеството му на управител, при което неизпълнението на подобно искане за съдействие може да обоснове отговорността му на друго основание. Съдът е счел, че не може да бъде разглеждано като действие против интересите на дружеството и това, че въпреки поетото от ищеца задължение по силата на подписаното писмо за намерение да не извършва конкурентна на дружеството дейност, той не е преустановил дейността си като ЕТ. В тази връзка съдът е посочил, че забраната за извършване на конкурентна дейност по начало е предвидена от законодателя само по отношение на управителя на дружество с ограничена отговорност. За отделния съдружник не съществува подобно ограничаване на дейността му извън дружествените работи, стига такова да не е предвидено в дружествения договор или по силата на друг вътрешнодружествен акт. В настоящия случай такава забрана в дружествения договор не е налице, липсва и взето предходно решение на общото събрание, ограничаващо конкурентната дейност на съдружниците. Поради това извършването на търговска дейност от К. К., сходна с предмета на дейност на дружеството и поради това характеризирана като конкурентна по смисъла на закона, може да бъде основание единствено за ангажиране на отговорността му като управител на дружеството, вкл. за нанесените на дружеството вреди, но не може да бъде третирано като действие против интересите на дружеството, което да представлява основание за изключването му като съдружник. Предвиденото в „писмото за намерение“ задължение за преустановяване за в бъдеще на извършването на конкурентна дейност е преценено като обвързващо изявление за ищеца, но не като съдружник, а само като страна по споразумението, по силата на което Л. Хеспийлс се е съгласил, при наличието на определени финансови условия, да встъпи като съдружник с оглед осигуряване на финансирането и оздравяването на дружеството. Неизпълнението на поетото от К. К. задължение по това споразумение може да послужи като основание да бъде ангажирана облигационната му отговорност, но не и да бъде разглеждано като действие против интересите на дружеството. Не представлява такова действие според въззивния съд и следващото посочено в предупреждението обстоятелство - че К. не е подписал необходимите документи пред служител на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за прекратяване на гаранцията, предоставена от ответното дружество в полза на ЕТ „К. К.“ по договор за овърдрафт, сключен с тази банка. Няма спор, че към датата на вземане на решението за изключване на ищеца като съдружник на 16.11.2021 г. задължението по договора за кредит, по който дружеството е встъпило като съдлъжник още преди Хеспийлс да стане съдружник в него, все още не е било окончателно погасено, поради което и не съществува основание да се изисква от банката да даде съгласие да бъде заличено учреденото в нейна полза лично обезпечение. Такова съгласие може да се изисква едва след цялостното погасяване на всички задължения по договора за кредит, а именно в срок до 23.12.2021 г. От друга страна не става ясно как бездействието на кредитополучателя до този момент е повлияло на интересите на дружеството - засягане на интересите на дружеството би било налице при провеждане на изпълнение срещу него за непогасени задължения по договора за кредит, каквото не се твърди да е налице. Освен това бездействието на ищеца не може да се субсумира под разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ като увреждащо интересите на дружеството, тъй като то също не произтича от вътрешноорганизационен акт на орган на дружеството. На последно място съставът на въззивния съд е приел, че е опорочен и самият начален етап от фактическия състав на изключването на съдружника, тъй като в предизвестието до ищеца не е бил даден подходящ срок, в който той да съобрази поведението си с дължимото по отношение на дружеството и с което да е предупреден за последствията, че ако в този срок не прекрати незаконосъобразните си действия или бездействия, ще бъде изключен като съдружник. Горното е мотивирало съда да формира самостоятелен извод за незаконосъобразност на прекратяването на членственото правоотношение на съдружника К. К. на посоченото основание. С оглед мотивите на въззивния съд настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Формулираните въпроси от № 1 до № 6 се отнасят до отделни изводи в обжалваното решение, но нямат нужното значение за изхода от правния спор. Освен заключението, че съдружникът е изключен за поведение, което не покрива основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ и към което като цяло въпросите са относими, съставът на въззивния съд е формирал и самостоятелния извод, че изключването е незаконосъобразно и поради непредоставяне на подходящ срок за коригиране на това поведение. В тази връзка е поставен единствено първият въпрос, който не се преценява като разрешен в противоречие с практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По този въпрос касаторът е посочил определения по чл. 288 ГПК, които не удовлетворяват поддържаното допълнително селективно основание, тъй като не разрешават правен спор. Извън изложеното в съдебната практика няма спор, че законът изисква изтичане на период от време, т. е. срок, между получаване на писменото предупреждение за изключване от съдружника и вземането на решението за това, за да може съдружникът да съобрази поведението си със закона и дружествения договор, както и да организира защитата си, а дали предоставеният срок е подходящ зависи от конкретното дължимо поведение. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че въпросът „Задължително ли е предоставяне на срок за коригиране на поведението на съдружник, който действа против интересите на дружеството“ не покрива критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Независимо, че останалите въпроси не се преценяват като значими в достатъчна степен за решаващата правна воля на съда, обусловила крайния резултат по делото, по тях може да се посочи и следното: Вторият поставен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, доколкото в обжалваното решение въззивният съд не е приемал, че изискваните в предупреждението за изключване по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ документи следва да бъдат подробно изброени и конкретизирани един по един, а е приел, че същите не са в достатъчна степен конкретни. Същото важи и за поставения трети въпрос – съдът не е формирал извод, че предупреждението за изключване не може да бъде обективирано в повече от един документ, ако посочените основания за изключване са взаимосвързани и допълващи се. Съдът не е формирал и изрична решаваща воля в смисъла на формулирания четвърти въпрос, а именно, че за да са налице действия от страна на съдружник против неговите интереси е необходимо да бъдат установени конкретни вреди за дружеството (което би било в противоречие с практиката на ВКС). Той само е отбелязал, че не е ясно как с определено бездействие ищецът – съдружник е засегнал интересите на дружеството. Във връзка с петия въпрос също не е формиран извод, противен на закона, съответно цитиран и в практиката на ВКС, относно задълженията на съдружника по чл. 124 ТЗ, в частност – да участва в управлението на дружеството, още повече като се има предвид какъв е смисълът на посочената разпоредба. Липсва противоречие с практика на ВКС и по шестия въпрос, доколкото в същата е прието, че няма пречка, ако между дружеството от една страна и съдружника от друга, са създадени договорни отношения (извън членствените такива) да бъде предвидена клауза, рефлектираща върху членствените правоотношения при изрично посочени последици от спазването/неспазването й. Такава клауза в случая липсва в писмото за намерение, съдържащо поетото от съдружника в качеството му на ЕТ задължение да не упражнява конкурентна на дружеството дейност, съответно на което и съдът е намерил, че последиците от неизпълнението му могат да имат само облигационен характер. Процесуалноправният въпрос под № 7 в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК също не се преценява като разрешен от съда в противоречие с трайно установената практика на ВКС. На първо място не съответства на данните по делото направеното в тази връзка оплакване, че съдът не е взел предвид първото предупреждение за изключване. На второ място - несподелянето от страна на съда на защитните доводи на страната по фактите и по правото не е равнозначно на игнориране на възраженията й по предмета на спора, които са надлежно възпроизведени в обжалваното решение, преди съдът да пристъпи към преценката си по същество. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са недоказани. Не се установява и самостоятелното основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради това, че въззивното решение е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана и особено тежка форма на неправилността, не е идентична с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които се преценяват след като обжалваното решение е допуснато до касационен контрол. За наличието й е необходимо претендираната неправилност да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, че законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, както и когато същият е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика – обстоятелства, които не се констатират пряко от съдържанието на обжалваното решение. Твърдените от касатора „принципни разрешения, които противоречат на практиката на ВКС“ могат да се релевират само в съответната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК. На последно място следва да се посочи и следното: Касаторът е представил Допълнение към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не може да бъде съобразено при постановяване на определението по чл. 288 ГПК, тъй като е депозирано след установения в закона срок и не в изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на конкретна нередовност на изложението, а именно – подписването му от подателя. При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените за защитата му пред настоящата инстанция разноски, а именно сумата от 1 200 лв., представляваща надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение