Определение № 1497 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4937/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. В., чрез адв. М.П., против въззивно решение № 1335/09.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 786/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260230/18.01.2022 г. по гр. д. № 12188/2020 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „ЕОС Матрикс" ЕООД иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: 17 078,76 евро - неплатена главница по договор за банков кредит от 28.07.2009 г., ведно със законната лихва считано от 29.06.2012 г. до окончателното изплащане; 3096,90 евро - договорна лихва за периода 30.11.2011 г. до 18.06.2012 г.; 413,52 евро - наказателна лихва за периода от 30.11.2011 г. до 18.06.2012 г., както и сумата 2005,37 лв. -разноски по заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.08.2012 г. по гр. д. № 34099/2012 г. на Софийски районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 20147860400412 г. на ЧСИ М. М., поради изтекла погасителна давност и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следния въпрос: „Валидни ли са да прекъснат погасителната давност изпълнителните действия предприети след настъпване на перемпция по изпълнителното дело?", за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи и противоречие с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „ЕОС Матрикс" ЕООД, чрез юрк. Й. К., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че по гр. д. № 34099/2012 г. на Софийски районен съд в полза на „Първа инвестиционна банка" АД са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 14.08.2012 г., като ищецът П. С. В. и В. Д. Г. са осъдени да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка" АД посочените в исковата молба суми. Въз основа на този изпълнителен лист на 27.03.2014 г. е образувано изп. д. № 20147860400412 г. на ЧСИ М. М. и на 15.04.2014 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.11.2016 г. „Първа инвестиционна банка" АД е прехвърлило на ответника „ЕОС Матрикс" АД свои вземания, произтичащи от договори за кредит на физически лица, сред които и това срещу ищеца по делото. С молба от 14.12.2016 г. „ЕОС Матрикс" ЕООД е поискало да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело вместо „Първа инвестиционна банка" АД и предприемането на изпълнителни действия -запор на вземания и други изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземанията. С молба от 05.09.2017 г. взискателят „ЕОС Матрикс" ЕООД е поискал да се наложи възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца и това е станало на 11.12.2017 г. На 08.10.2018 г. е наложена нова възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца и представляващ СИО. Видно от молба на П. С. В. от 11.04.2019 г. и приложените към нея платежни документи от 21.12.2017 г. до 11.03.2019 г. ищецът е извършвал доброволни плащания по отношение на ответното дружество по 350 лв. месечно, общо в размер на 4200 лв. При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е неоснователен, тъй като в полза на ищеца не е изтекла претендираната 5-годишна давност за вземането. Посочил е, че изпълнителното дело е образувано на 27.03.2014 г. при действието на ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Такава е започнала да тече след приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но същата е многократно прекъсвана от предприетите действия от взискателя -наложените възбрани, съответно на 15.04.2014 г., на 11.12.2017 г. и на 08.10.2018 г., както и извършените от ищеца плащания. От друга страна до 27.03.2016 г. не са предприети изпълнителни действия и по силата на закона е настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,но към тази датата е било влязло в сила ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и то следва да намери приложение относно въпроса за погасителната давност. При настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано единствено като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител и да обуслови отговорност доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени правилата по воденото на изпълнителните дела. Поставеният от касатора въпрос се припокрива с предмета на тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, образувано и по въпроса: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция", а даването на задължително тълкуване би било от значение за правилността на въззивното решение, в случай че бъде допуснато до касационна проверка. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело,каквото е и искането на касатора в депозираната молба на 31.05.2023 год.. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.