Определение № 519 от 24.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 456/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Сп. П. от София против определение № 2946/12.06.2012 г. по ч.т.д. № 1542/2012 г. на Варненски ОС, с което се потвърждава разпореждане № 21902/10.05.2012 г. по ч.гр.д. № 4489/2012 г. на Варненски РС, с което са върнати две частни жалби: от 2.05.2012 г. срещу две разпореждания на ВРС за довнасяне на д.т., тъй като не подлежат на обжалване, и от 11.04.2012 г. против разпореждане по ч.гр.д. № 4489/2012 г. на ВРС, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, поради недовнесена д.т. В изложение и допълнение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Какъв е размерът на дължимата д.т. при обжалване разпореждане на РС, с което е отхвърлено заявление по чл.417 ГПК?, е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че жалбоподателят не е внесъл в указания му срок дължимата д.т. в размера по чл.12,т.2 ТДТ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът, че дължимата д.т. била в размер по чл.19, а не по чл.12 от тарифата, отговарял на изискванията на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК. Твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице. По поставеният въпрос ВКС се е произнесъл с определение № 540/18.09.2009 г. по ч.т.д. № 277/2009 г. на ІІ т.о., определения по ч.т.д. № 600/2010 г., по ч.т.д. № 65/2012 г. на І т.о. и др. При обжалване на разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение, се събира д.т. определена в чл.12 от тарифата. Определената в чл.19 от тарифата д.т. е приложима при обжалване на разпореждане на РС, с което поради процесуални недостатъци заявлението не е разгледано по същество. Наличието на задължителна съдебна практика по т.1 изключва приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Разпорежданията на съда за отстраняване на допуснати нередовности от страна не подлежат на самостоятелно обжалване. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.