Определение № 60902 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2092/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Л. К. ,чрез адв К. Г. от САК срещу решение №261406 от 02.03.2021г по в.гр.дело № 5186/2020г. на Софийски градски съд в частта ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ от незаконно обнинение ,по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда,за разликата над присъденото от първоинстанционния съд с решение № 4305/08.01.2020 г., гр. д. № 23562/2019 г. на СРС обезщетение от 3000 лева, което въззивният съд е намерил за справедливо и достатъчно ,а до пълния предявен размер от 16 000 лева искът е отхвърлен Въззивната инстанция е определила като спорен въпроса отговаря ли определеното от СРС обезщетение на критериите на чл. 52 ЗЗД. За да потвърди решението въззивният съд е изложил мотиви ,че за някои от заявените с иска вреди липсват докателства - че ищецът е бил ограничен в избора си на специалност в резултат на воденето срещу него наказателно преследване. Изтъкнато е ,че понастощем ищецът е студент по специалност „мултимедия и компютърна графика“и не е доказал, че е бил възпрепятстван да кандидатства по специалността „икономика“. За други заявени вреди въззивният съд е посочил ,че не са пряка последица от обвиниението. Изтъкнато е, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на ответника и незаминаването на ищеца на бригада в чужбина. Не се е установило Прокуратурата да е разпространила информация за воденото наказателно производство, съответно за последното да са узнали голям брой хора или голяма част от съучениците на К. ,доколкото към момента на повдигане на обвинението ,същият е бил още ученик.Повечето приятели на ищеца са се опитали да не го съдят за станалото, ,между съучениците в класа не се е коментирало за делото, само приятелката му е знаела. Спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“.Добавено е, че ответникът е представил доказателство - справка от Единната информационна система за противодействие на престъпността /ЕИСПП/ за друго водено „срещу ищеца наказателно производство“,без да е установено какво е то. Не са обсъждани фактите по останалите цитирани от въззивния съд критерии за определяне на справедливо обезщетение,като продължителност на наказателното производство - в случая осем години до влизане в сила на оправдателна присъда;тежестта на обвинението - в случая умишлено престъпление по чл. 129,ал.2 НК, както и изтъкваното от ищеца обстоятелство, че обвинението е повдигнато докато е бил непълнолетен ,още ученик, което е повлияло на себеопределянето и реализацията му в живота ,че в съдебна фаза са проведени 23 съдебни заседания и др. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос на материалното право ,в случая от решаващо значение за съотносимостта на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, разрешен в противоречие с практиката на ВКС: Представлява ли значим фактор реалното отчитане на продължило около 8 години наказателно производство ,поддържано в досъдебна и съдебна фаза ,непълнолетната възраст на лицето при започване на производството и неговота висящност в период на негативно влияние върху избора на образование ,професионална реализация и отражение върху семейния живот.Противоречието е с реш. № 11/2014г по гр.д №4158/2013г 4-то г.о, в което тези фактори са отчитани, също и реш. № 7/2021г по гр.д № 2379/2020г на 3-то г.о и реш. № 214/2018г на 4-то г.о по въпроса за съобразяване на критериите по отношение на непълнолеетни лица Отговор от Прокуратурата не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,тъй като в конкретно формулираните аспекти въпросът за прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД е намерил разрешения в практиката на ВКС ,част от която цитирана от защитата и на която практика въззивното решение противоречи ,тъй като в решаващите съображения на въззивният съд за справедлив размер на обезщетението, не е преценявана тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност и въздействие върху личността на ищеца .При възприетите по делото факти липсва обосновка и собствена преценка по отношение на характера и естеството на неимуществените вреди, които въззивният съд приема за установени, за да определи обезщетението в конкретен размер ,съгласно указанията в ППВС №4/1968г и установената в тази връзка практика на ВКС. Върховен касационен съд, 3-то г.о прима доводите на касатора за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,като преформулира въпроса ,свеждащ се до за прилагане критерия на чл. 52 от ЗЗД с отчитане продължителността на наказателното производство ,водено в период до и след навършване на пълноление на обвиняемия ,върху личността на ищеца и бъдещата му реализация. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.