Определение № 4354 от 26.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – КОНПИ /преди Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/ срещу въззивно решение № 1128 от 11.11.2024 год., постановено по в. гр. дело № 889/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в, с което като е отменено решение № 7347 от 15.10.2016 год., постановено по гр. дело № 2424/2012 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-21 с-в, са отвърлени предявените от КОНПИ срещу Ц. С. Д. искове с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че осъществената от ответника престъпна дейност по чл. 209, ал. 1 НК, за която същият се е признал за виновен със сключеното и одобрено споразумение по НОХД № 2228/2003 год. по описа на Районен съд – Русе, е от такова естество, че позволява реализирането на приходи от нея, които от своя страна да послужат за придобиване на имущество. Следователно може да се направи основателно предположение за натрупано от ответника имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Настъпилата реабилитация за извършеното от ответника престъпление е без значение за настоящото производство. Неправилно въззивният съд приел, че по делото не е установено, че облагата в размер на 1 200 лв. от извършеното престъпление, реализирано през 1999 год., не се е трансформирала в придобитото през 2007 год. имущество, т.е., че не може да се обоснове нито пряка, нито косвена връзка между престъплението, за което е осъден ответника, и придобитото имущество, с начален период през 2005 год. През проверявания период от 30.04.1996 год. до 15.02.2012 год. ответникът бил придобил имущество на стойност 466 513.29 лв., която била по-голяма от 60 000 лв., поради което същото било на значителна стойност по смисъла на ЗОПДИППД /отм./. Законът не изисква установяване на непосредствена причинно-следствена връзка между конкретното престъпление и придобитото имущество. Също така въззивният съд неправилно приел, че трябва да е налице пълно отъждествяване на получената от престъплението облага със средствата, необходими да придобиване на имуществото, без да разглежда въпроса за липсата на законен източник в придобиване на имуществото. Така съдът възприел едно твърде стеснително разбиране на връзката /пряка или косвена/ между извършеното престъпление и придобитото имущество/ и счел, че не е необходимо установяване на законността на източниците на средствата за придобиване на имуществото от лице, което е осъдено за престъпление от изрично изброените в чл. 3 ЗОПДИППД /отм./. След като е установено, че може да се направи основателно предположение, че причинно-следствена връзка /пряка или косвена/ съществува, тогава въз основа на заключенията не вещите лица следва да се присъпи към преценка на това дали са налице достатъчно законни източници на средства за придобиване на имущество. Ако такива средства липсват – да се направи извод за наличието на всички необходими предпоставки за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. Претендира се и присъждането на направените разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ Отнемането в полза на държавата на имущество, за придобиването на което липсват законни доходи, обвързано ли е с реализираната от извършеното престъпление облага и с периода на извършената престъпна дейност? 2/ Задължен ли е съдът да извърши конкретна преценка относно начина и средствата за придобиване на имущество, претендирано за отнемане в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД /отм./? 3/ Следва ли е да е налице пълно отъждествяване на получената от престъплението облага със средствата, необходими за придобиване на имуществото, без да се разглежда въпроса за липсата на законен източник за придобиване на имуществото? 4/ Може ли да бъде отнето в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД /отм./ имущество, придобито от престъпна дейност, за придобиването на което липсват законни доходи, в случай че облагата от престъплението е в размер, значително по-малък от стойността на придобитото имущество? 5/ Налице ли е косвена връзка между престъплението, за което е осъден ответник по предявен иск по реда на ЗОПДИППД /отм./ за извършено престъпление през 1999 год. и придобито имущество с начален период през 2005 год., в случай че за придобиването на имуществото липсват законни доходи? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че първите два въпроса са разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2013 год., ОСГК, решение № 242 от 10.02.2021 год. на ВКС по гр. дело № 4499/2019 год., ІV г. о., ГК, а останалите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба Ц. С. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по НК, което е включено в обхвата на закона. На отнемане подлежи имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник /чл. 4, ал. 1/. Счел е за установено по делото, че по отношение на ответника е било проведено наказателно производство, като с определение № 281 от 06.10.2003 год., постановено по НОХД № 2228/2003 год. по описа на Районен съд – Русе е одобрено споразумение, по силата на което ответникът се признава за виновен, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК за това, че за периода от 29.11.1999 год. до 06.12.1999 год. в [населено място], в условията на продължавано престъпление на четиридесет пъти, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у голям брой лица, с което им причинил имотна вреда в размер на 1 200 лв. – престъпление, което е включено в предметния обхват на закона – чл. 3, ал. 1, т. 8 ЗОПДИППД /отм./. Въззивният съд е изложил съображения, че втората от предвидените от закона предпоставки е лицето да е придобило имущество, което да е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, т.е. сборната цена на цялото имущество да е над 60 000 лв. Имуществото се оценява според състоянието му към момента на придобиването, но при съобразяване на извършените от проверяваното лице подобрения. В първия случай оценката се прави към момента на придобиването, а във втория към момента на завършване на подобренията. Счел е, че случая въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза е установено, че за проверявания период от 30.04.1996 год. до 15.02.2012 год., ответникът е придобил имущество на стойност 466 513.29 лв., което е на стойност, която е по-голяма от 60 000 лв. /стойността на имуществото е по-голяма от 60 000 лв. независимо от това дали като критерий се вземе посочената в придобивните актове цена или справедливата пазарна цена на всеки един от активите/. Посочил е, че на следващо място, за да бъде уважено направеното искане за отнемане на имуществото, трябва да бъдат установени факти и обстоятелства, въз основа на които да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, така както същата е конкретизирана с влязлата в сила присъда. Последната е задължителен елемент за образуване на производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./, поради което именно с оглед на посоченото в нея престъпление се преценява и незаконността на средствата за придобиване на имуществото. За да може придобитото имущество да има пряка или косвена връзка с установената с влязлата в сила присъда престъпна дейност, същата трябва да е от такова естество, че чрез нея да се реализира имуществена облага. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпна дейност /чл. 1 и § 3/, но във всички случаи тази връзка трябва да е установена или да може да се направи предположение за съществуването й /арг. чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1/. Между престъпната дейност и имущественото е налице пряка връзка, когато то е придобито от престъплението – в този случай имуществото подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност, но е допустимо отнемането му по реда на ЗОПДИППД /отм./, когато отнемането не може да се реализира по НК, защото имуществото е в патримониума на дееца /хипотезата на чл. 5 – 8 ЗОПДИППД /отм./, а също и винаги, когато престъпното деяние се установява от гражданския съд /чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./. Косвена е връзката между престъпното деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имущество. Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезата на закона, от конкретното престъпление – имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Във всеки конкретен случай, с оглед на вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивания способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдени факти и логически връзки трябва да се изследва възможността за връзка между престъпното деяние и имуществото, чието отнемане се иска. Без наличието на такава е невъзможно впоследствие да бъде придобито имущество, което да подлежи на отнемане. Въззивният съд е приел, че по делото е установено, че вследствие на престъпната дейност – осъществена през 1999 год., за която е осъден, ответникът е реализарл доход в размер на 1 200 лева, като при сключване на споразумението по НОХД № 2228/2003 год. е възстановил на пострадалите изцяло тази сума. Придобиването на процесното имущество е започнало много години след това – през 2005 год. /сключване на предварителни договори за недвижимите имоти и заплащане на стойността им/, като към този момент ищеца е бил реабилитиран и е живеел в чужбина, видно от дадените пред първоинстанционният съд свидетелски показания. В тази връзка е формирал извода, че не е установено, че облагата от извършеното престъпление, реализирано през 1999 год., се е транформирала в придобитото през 2007 год. имущество, поради което и не може да се обоснове нито пряка, нито косвена връзка между престъплението, за което е осъден ответника, за извършеното престъпление през 1999 год. и придобитото имущество, с начален период през 2005 година. С тези мотиви първоинстанционното решение е отменено, а исковете за отнемане на незаконно придобито имущество са отхвърлени. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения: Първите два въпроса, които се отнасят до приложението на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, са от значение за изхода от спора, но не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2013 год., ОСГК, е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./. Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД /отм./. Съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ не може да отнеме имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 1 – 25 ЗОПДИППД /отм./, нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. В подобна хипотеза – само на незаконно придобито имущество, дори и от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, без връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото, то не може да бъде отнето по реда на чл. 28, ал. 1 от същия закон. Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи. Въззивният съд е дал отговор на поставените въпроси по начин, съответстващ на това задължително тълкуване, доколкото е приел, че при преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и придобитото имущество следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а и от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление и след като е установил, че ответникът е възстановил на пострадалите лица получената чрез престъплението по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК /1 200 лв./ облага, е формирал извода, че липсва връзка /пряка или косвена/ между престъпното деяние и придобиването на процесното имущество, поради което не може да бъде проведена гражданската конфискация по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Периодът от 29.11.1999 год. до 06.10.2003 год. е времето, през което ответникът е реализирал облага от престъплението по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и неправомерно е разполагал със средства в размер на 1 200 лв., като след 06.10.2003 год. тази облага е преустановена с възстановяването на имуществените вреди от престъплението /т.е. между придобиванията след 06.10.2003 год. и престъпната дейност на ответника няма каквато и да било връзка/. Връзката между придобиването на имуществото е с конкретна престъпна дейност, а не изобщо с някаква престъпна дейност на лицето по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./. Престъпленията се установяват само по определен ред, като извършването им не може да се предполага. От факта, че едно лице е извършило определено престъпление, не следва, нито е допустимо да се предполага, че преди или след това е осъществявало същата или друга престъпна дейност. Наличието на съдебна практика по поставените въпроси изключва приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което касаторът не е и обосновал – не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване, нито се е позовал на настъпили изменения в законодателството или обществените условия. Третият и четвъртият поставени от касатора въпроси, които са свързани, нямат характера на обуславящи и в този смисъл не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не е изследвал съответствието /съразмерността/ между стойността на облагата, получана от конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и стойността на имуществото, чието отнемане се претендира, а е отрекъл придобиването на това имущество да е във връзка с престъпната дейност на ответника. Петият въпрос в изложението е фактически и не осъществява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото отговорът му предполага обсъждане и оценка на доказателствата с оглед конкретиката на спора по делото. Същият отразява несъгласието на касатора с формирания от въззивния съд решаващ извод за неоснователност на предявените искове и в този смисъл представлява довод за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, който може да бъде преценяван от ВКС едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн., ДВ бр. 86/2017 год./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационнен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Процесното въззивно решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Доводите на касатора, с които се обосновава очевидната неправилност, съдържат анализ на доказателствата и в този смисъл са относими към касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК. С оглед изхода от спора касаторът /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. Ж. сумата от 2 000 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в касационното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд