Определение № 59 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 731/2012 г.

Софийският градски съд, с въззивно решение от 17. 02. 2012 г. по гр. д. № 3506/2011 г. е потвърдил решение на Софийския районен съд по гр. д. № 35054/2009 г., с което е осъдено [фирма], [населено място] да заплати на И. П. от [населено място] 2500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние, причинено от професионално заболяване неврит на слуховите нерви и е отхвърлен искът на П. за разликата до предявения размер 15 000 лв.. Ищецът по делото И. И. П. е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за сумата 12 500 лв. и приложил изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационна жалба срещу решението е подадена и от ответника [фирма] в частта за уважаване на иска за сумата 2500 лв.. Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване. След проверка, касационният съд приема следното: Жалбоподателят И. П. претендира за допускане на касационно обжалване на въззивното решение относно произнасянето на съда по въпроса за размера на дължимото обезщетение. Счита, че този въпрос е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилащата и касае точното прилагане на закона и развитието на правото – основания за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Искането е необосновано, тъй-като не са представени актове на касационния съд и други съдилища, което да сочат на противоречие със съдебната практика. Съдът е приложил точно закона и задължителната практика на ВКС за определяне на размера на обезщетението по справедливост и е мотивирал конкретния присъден размер с фактическите обстоятелства – преминаването от средна в тежка степен на загуба на слуха не е лишило ищеца от възможността да чува и посоченото влошаване на състоянието на слуха е свързано не само с професионалното заболяване, но и с естественото стареене на организма като обективен факт.Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е свързана с принципа за справедливост, но той винаги е обусловен от конкретните обстоятелства на отделния случай, както е действал и градският съд по настоящото дело. Неоснователно е искането на жалбоподателя [фирма] за допускане на касация на въззивното решение в частта за уважаване на иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не е обоснован доводът на жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за наличието на ексцес на професионално заболяване в противоречие с практиката на ВКС и във връзка с точното прилагане на закона и развитието на правото. Оспорва се доказателственият извод на съда за наличие на ексцес, а не произнасянето му по принципен правен въпрос. По настоящото дело въззивният съд е приел, че е налице влошаване на състоянието на ищеца, като се е позовал на експертното решение на ТЕЛК от 12. 02. 2009 г. за установената тежка степен на тежко чуване поради неврит на слуховите нерви, при констатирана средна степен на чуване с акт за трудова злополука от 1986 г.. Градският съд е съобразил факта на устни обяснения на вещото лице – медицински експерт, че влошаването на слуха се дължи на възрастовите промени в организма на ищеца, но е изпълнил изискването на процесуалния закон да се отчитат всички доказателства по делото, като е посочил, че официалното удостоверяване от специализираната администрация за ексцес на заболяването, не може да бъде пренебрегнато, след като ответникът като заинтересовано лице не е оспорил решението на ТЕЛК. Не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд