Определение № 6008 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. Д., чрез адв. Й. П., срещу въззивно решение № 884 от 07.07.2022 г. по в. гр. д. № 2021/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 332 от 04.11.2019 г. по гр. д. № 895/2019 г. на Районен съд – Провадия е отхвърлен предявеният от А. Р. Д. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 6 934,28 лв., представляваща начислена ел. енергия за обект в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода 13.03.2017 г. до 12.03.2018 г., по издадена фактура на 10.05.2019 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Когато времевият диапазон на доставената и потребена ел. енергия, отчетена в невизуализирана тарифа, не може да бъде установен, каква част от ел. енергия следва да бъде заплатена?“; 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“; 3/ „След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ?“ – по въпроси от първи до трети включително се сочи противоречие с решение № 60191/22.12.2021 г. по гр. д. № 3651/2020 г. на IV г.о. на ВКС; 4/ „Носи ли доставчикът на ел. енергия тежестта на доказване за обстоятелството, че вмешателството /тоест –началото на погрешното отчитане/ е станало в началото на периода, за който се претендира заплащане на коригираната цена?“; 5/ „Длъжен ли е съдът да приложи съответно разпоредбата на чл. 162 ГПК и да изчисли разликата между потребена и заплатена ел. енергия като разлика между максимално допустимото потребление за 365 дни и количеството на отчетената електроенергия за периода?“ – спрямо четвърти и пети въпрос се твърди наличието на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50/17.03.2021 г. по гр. д. № 1845/2020 г. на III г.о., както и решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2020 г. на IV г.о.; 6/ „Носи ли енергийното дружество тежестта на доказване, че установеното в скрит регистър количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната, както и относно факта, че това е потребление в рамките на фиксиран период?“; 7/ „Когато времевият диапазон на доставената и потребена ел. енергия, отчетена в невизуализирана тарифа, не може да бъде установен, каква част от ел. енергията следва да бъде заплатена? Следва ли размерът на неотчетеното количество електрическа енергия, преминала пред СТИ за процесния едногодишен период, да бъде определено по реда на чл. 162 ГПК, а неговата стойност според цените за технологични разходи, в сила за същия период?“. В изложението се поддържа също, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение, доколкото в процесния случай назначената комплексна експертиза не дава отговор на въпросите, поставени от касационния съд при новото разглеждане на делото, за периода, през който количеството електроенергия е преминало през Т3 /скрит регистър 1.8.3/ и за показанията на невизуализирана тарифа на процесното СТИ при монтирането му на обекта. Ответната страна „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Л. М., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че предявеният иск е за установяване недължимостта на претендирано от ответника вземане към ищеца в размер на 6934,28 лв., начислено след корекция за обект на потребление в [населено място], за период 13.03.2017 г. - 12.03.2018 г., с кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН]. Ищецът оспорва задължението по основание и размер. Във връзка с повдигнатите възражения въззивният състав е отбелязал, че констативен протокол № 1301314/12.03.2018 г. е съставен от служители на "Енерго-Про-Мрежи"АД за резултатите от проверката на измервателната система на процесния обект. Съществуващият електромер е демонтиран със снети показания от регистри 1.8.1., 1.8.2, 1.8.3 и предоставен за експертиза от БИМ, монтирано е ново СТИ, с нулеви показания от всички регистри. Протоколът е подписан от съставителите и двама свидетели. Отчел е също така, че съгласно констативен протокол на метрологичната експертиза № 743/02.05.2019 г., провереното СТИ е тип caratdigitron M02, статичен, еднофазен, двутарифен електромер, с показания на тарифите: Т1 007268. 7 kWh. и Т2-01218530 kW. Отсъстват механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок, налице са необходимите обозначения на табелката. При проверка на точността не отчита грешка над максимално допустимата /4.4.-4.6./, съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Не съответства обаче на техническите характеристики – при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема и наличие на преминала ел. енергия на Т3 /1.8.3. / 039585. 3 kWh., невизуализирана на дисплея. Съдът е съобразил издаденото становище /09.05.2019 г. за одобряване начислението на допълнително количество електрическа енергия в размер на 39585 кВТч, с фиксиран период 13.03.2017 г. 12.03.2018 г., и фактура № [ЕГН]/10.05.2019 г. за сумата 6934. 28 лв. с ДДС. Отбелязал е, че абонатът е бил уведомен за задължението и срок на погасяване. Преценил е още, че съгласно констативен протокол № 11103050/29.08.2014 г. монтираният на обекта на потребление електромер е подменен с нов, фабр. № 111503140058735., при нулеви показания на първа и втора тарифа. Въззивният съд е констатирал също, че приетото на първа инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза, изпълнено по данни от приложените документи, приема, че електромерът е преминал първоначална метрологична проверка през 2014 г., и към датата на демонтажа е срока на метрологичната годност. Посочил е още, че при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е изслушано заключението на комплексна СТЕ с участието на вещи лица – електроинженер и софтуерен специалист. Възприети са констатациите от БИМ, с уточнението, че препрограминето на СТИ е извършено в периода от монтажа до демонтажа на СТИ / 29.08.2014 г. – 12.03.2018 г./. Електромерът съхранява само датата на последната параметризация, но при условие, че тези данни могат да бъдат променяни и с несъответстващи на реалните дата и час, не може да се установи точното време на извършената софтуерна манипулация. Външната намеса в тарифната схема на електромера е осъществена чрез неправомерно софтуерно въздействие, при което част от преминалата електроенергия е натрупана в невизуализирана тарифа ТЗ. Съдът е установил, че на въпроса разполага ли дружеството със софтуерна програма, която променя показанията в тарифите на СТИ/ вещите лица посочват, че ЕРП „Север“ АД разполага със софтуер Digitron М02, който притежава функционалност за прочитане на данните от паметта със съдържанието на регистрите. Електромер Carat Digitron М02 се предоставя от производителя с обслужващ софтуер за четене и програмиране на параметрите с персонален компютър или ръчен терминал чрез оптична глава по оптичен интерфейс по IES 62056-21л. Процесното СТИ е с монофазно захранване за битов абонат, има допустима мощност до 12 kW, при която потреблението в обекта може да достигне до 73584 kWh. Общото потребление за корекционния период 13.03.2017 г. -12.10.2018 г., е 42300 kWh, сбор от отчетеното по тарифи Т1 и Т2 в размер на 2715 kWh и определеното за доплащане от 39585 kWh, и е могло да бъде доставено на обекта на потребление. При тези фактически данни въззивният състав е приел за безспорно по делото, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Посочил е още, че съобразно всички установени факти по делото, енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в посочения корекционен период, прилагайки нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Начисленото количество е определено по показанията от регистър 1.8.3 /Т3 като реално потребление на доставена и неотчетена ел. енергия, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Въззивният съд е намерил, че установеното в скрит регистър количество електроенергия от 39585 kWh е реално доставено и потребено в обекта на ищеца, съобразно данните от констативния протокол на БИМ, и е в границите на допустимото за посочения период, съгласно заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно- техническа експертиза. Във връзка с горното е установил, че по силата на сключения договор за продажба на електроенергия, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 183 ЗЗД, ищецът дължи стойността на неотчетената електроенергия в размер на 6934. 28 лв. с ДДС. По изложените съображения въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: По отношение на поставените от касатора в изложението първи, четвърти, пети, шести и седми въпроси не се обосновава наличието на общо основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не представляват правен въпрос, разрешен от въззивния съд, а съдържат изложение на фактите, осъществили се и установяващи противните на възприетите от съда изводи според собственото на касатора виждане за тяхната взаимовръзка и тълкуване. Посочените въпроси не кореспондират с фактите по делото, не са разрешавани от въззивния съд в обжалваното решение и не са обусловили решаващите му изводи за неоснователност на исковата претенция. Въпреки това следва да се посочи, че въззивният съд е установил датата на монтиране в обекта на Д. на новия електромер - 29.08.2014г. и датата на констативния протокол – 12.03.2018 г., но не е направил фактически извод, че доставената електроенергия, отчетена от скрития регистър е за времето от монитрането на СТИ до проверката и установеното несъответствие с видимите регистри. В мотивите на съдебния акт е възпроизведено обяснението на вещите лица, че препрограмирането на СТИ е станало в периода от монтажа до демонтажа на СТИ като не може да се установи точното време на извършената манипулация, но експертното заключение е, че е няма пречка технически количеството електрическа енергия да е преминало и за времето от една година, през исковия период от време и това е изводът на втората инстанция. Без отношение към постановеното от въззивния съд и от там от значение за крайното му заключение се явяват останалите правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 162 ГПК и разпределение на доказателствената тежест при констатация от съда, че количеството ел. енергия е потребено за по-дълъг период от оспорения от ищеца в исковата молба, респективно претендирания от ответника в писмения отговор и приетия в окончателния доклад по делото. В случая въззивният съд не е бил изправен пред необходимостта сам да определи размера на задължението по чл. 162 ГПК, а и да разпределя тежест на доказване в тази връзка, и въпросите съдържат твърдения за факт, който не отговаря на действително възприетото в обжалваното решение – не е вярно, че съдът е достигнал до фактически извод, че спорното количество електроенергия е потребено за по-дълъг период от време. Ако касаторът е несъгласен с изводите на съда относно тези факти, то това няма отношение към така поставените въпроси. В случая решаващият извод на съда е, че общото потребление за корекционния период 13.03.2017г. – 12.03.2018г. е 42300 кWh – сбор от отчетените в тарифи Т1 и Т2 в общ размер 2715 кWh и отчетените в тарифа Т3 - 39585кWh, последните на стойност 6934,28лв., които не са заплатени. Обосновал е извода си след анализ на събраните доказателства, в това число и приетото във въззивното производство експертно заключение. Това заключение на вещите лица, което въззивният съд е взел предвид, е допуснато в изпълнение на дадени задължителни указания от първата касация по делото и е изготвено от специалисти, разполагащи със съответните знания. То нито е непълно, нито неясно, нито предизвиква съмнение за необективност или неправилност; вещите лица са дали категоричен отговор на въпросите, имащи значение за изводите на съда, че показателите в т.нар. скрит регистър съответстват на действително потребена в исковия период, но незаплатена електроенергия от потребителя Д.. Същевременно няма съмнение, а е налице и многобройна съдебна практика, че продавачът е този, който носи доказателствена тежест да установи фактите, обуславящи извод, че има право да получи от насрещната стана по правоотношението съответна сума, съставляваща цена по договора, вкл., при периодични доставки, че те са извършени в исковия период от време. Това разрешение по тълкуването на чл. 200 ЗЗД несъмнено е относимо и се съблюдава в съдебната практика и в случаите, когато нормата се прилага при продажба на електроенергия. Изложеното изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ЗЗД, поддържано във връзка с два от въпросите, като сам касаторът не твърди, че трайно установеното тълкуване при приложението на чл. 200 ЗЗД следва да бъде осъвременено. Не е налице и основанието по чл.280 т.1 ГПК. Въззивният съд в случая също не се е отклонил от точното приложение на правната норма – не е възложил тежестта на доказване за купувача, а от друга страна е приел за установено, че електроенергия в количество, посочено в скрития регистър, е действително доставена, както и, че това е станало през исковия период от време. Установена е принципната възможност абонатът да е потребил електроенергията според записването във всички регистри, вкл. невизуализирания. Насрещната страна нито е въвела фактически твърдения, нито е установила релевантни факти, които да разколебават извода на въззивния съд. Претенцията е основателна щом е установено, че реално доставената и потребена електрическа енергия включва и тази, предмет на спора, както и, че тя е останала незаплатена. Правните си изводи съдът е изградил въз основа на установените факти в тяхната логическа взаимовръзка. ГПК не изисква всеки факт по делото да бъде установен с преки доказателства, като допустими са и косвените доказателства. Когато липсват преки свидетелства за определен факт, съдът не може да прави извод, че този факт не се е осъществил, а е длъжен да прецени всички останали доказателства в тяхната взаимовръзка според научните, опитните и логическите правила. Както е изяснено например в решение № 266/2011 г. по гр.дело № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о., пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Косвените доказателства изясняват странични обстоятелства, но когато са несъмнено установени, достоверни и са в такава причинна и логическа връзка с другите обстоятелства, преценени в съвкупност с останалите данни по делото, могат да служат за установяване без съмнение на главния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Поставеният от касатора втори процесуалноправен въпрос е привързан към оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение поради неправилен и непълен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи и това, че касаторът не сочи кои конкретно доводи, твърдения или възражения са останали необсъдени от въззивния състав, а при извършената проверка настоящият състав не констатира такива. Съгласно ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/10 г. на ОСГТК на ВКС второто касационно обжалване не може де се допусне по същите правни въпроси, по които ВКС се е произнесъл при първата касация. Предвид това не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и във връзка с третия въпрос по изложението, който е получил отговор при първата касация. С решение № 138/29.07.2021 г. по гр. д. № 2798/2020 г. е прието, че съгласно формираната практика на ВКС, в периода след отмяната на ПИКЕЕ, вкл. на чл. 48, 49, 50, 51, извършено с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. на 5 чл. състав и решение № 2315 от 21.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. на IV отделение, електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Прието е обаче, че доставчикът има право да търси доплащане на основание чл. 200 ЗЗД, а потребителят съответното задължение да плати цялата потребена електроенергия. Предишният състав е съобразил, че правоотношенията за доставена електроенергия са договорни, за доставка /продажба/, като за неуредените в Закона за енергетиката случаи следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. ЗЗД. Следва да се посочи още, че в обжалваното решение въззивният съд не се е позовал на разпоредбите на ПИКЕЕ, а е приел, че ищецът дължи стойността на неотчетената електроенергия на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 183 ЗЗД, каквито именно са изводите и на предишния състав. В обобщение по така наведените в изложението на касатора въпроси не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1 620 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,