Определение № 461 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2264/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв.Ч. Д. срещу определение № 100240 от 11.3.2021 г, постановено по ч.гр.дело № 65/21 г на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено определение № 2549/3.11.2020 г по гр.дело № 2074/20 г на Окръжен съд-Бургас.С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото, поради нередовност на исковата молба, предвид неизпълнение на задължението на ищеца за внасяне в срок на определената от съда държавна такса. В частната касационна жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния закон. В изложението на основанията по чл.274 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.201 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и това по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Формулирани са следните въпроси. 1/Има ли процесуално задължение въззивния съд да мотивира определението си по смисъла на чл.236 ал.2 ГПК, в които да обсъди възраженията на жалбоподателя, изложени в частната жалба. 2/Въззивният съд длъжен ли е да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и да мотивира подробно съдебния си акт, след служебна проверка на сочените доказателства. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: От данните по делото се установява следното: „Мебел Груп Корпорейшън“ ЕООД е предявил срещу „Лепси Блек Сий Резорт Пропъртис“ ЕООД иск с правно основание чл.177 ЗЗД за сумата 49 416 лв, с ДДС от 9883, 33 лв, представляващи увеличената стойност на недвижим имот, в резултат на извършените от ищеца подобрения.С определение № 2371/8.9.20 г постановено по гр.дело №$ 2074/20 г исковата молба е оставена без движение със задължение до ищеца в едноседмичен срок от съобщението на внесе държавна такса в размер на 2371, 97 лв по сметка на Окръжен съд-Бургас.Съобщението за без движение е връчено на адв.Д. на 5.10.20 г от връчителя С. Й. Б.призовкар при СГС.С определение № 2549/3.11.2020 г, постановено по делото Бургаски окръжен съд е прекратил производството поради неизпълнение на дадените от съда указания, тъй като до момента на постановяване на прекратителното определение не е отстранена посочената от съда нередовност на исковата молба.С обжалваното въззивно определение е прието, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен, тъй като в указания от съда срок ищецът не е внесъл дължимата държавна такса.Приел е за спорна по делото датата на връчване на съобщението за внасяне на определената държавна такса.За целта е извършил служебна справка като е констатирал, че съобщението с указания до ищеца е изпратено на 29.9.20 г от БОС на СГС, връчено е на адв.Д. на 5.10.20 г и е върнато на БОС на 27.10.20 г, а определението на прекратяване на производството по делото е постановено на 3.11.20г. Следователно твърденията на частния жалбоподател-ищец в производството, че съобщението за внасяне на държавна такса е връчено едва на 5.11.20 г от когато е започнал да тече срока за изпълнение на указанията не съответства на данните по делото. Настоящият състав на ВКС, Четвърто ГО, намира следното: Не са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. По така формулираните въпроси съществува съдебна практика, обективирана в решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., решение № 83/23.06.2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. II т. о., решение № 154/24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., IV г. о. и др.), която е изцяло съобразена от съда.С нея се приема, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира самостоятелни правни изводи по спора, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора предели на въззивна проверка. В съответствие с чл. 236, ал. 2 ГПК съдът следва да изложи мотиви към решението си/определението си, които да отразяват осъществената от него, в рамките на правомощията му по чл. 269 ГПК, самостоятелна решаваща дейност на инстанция по съществото на спора. В случая, въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след извършен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като е посочил кои от тях и защо кредитира и кои не цени. Отделно от това по своя инициатива е извършил служебна справка в съдебно-деловодната система на съда и е обсъдил данните от нея в съответствие с изискванията на процесуалния закон.За съда обаче не съществува задължение да събира доказателства вместо страната, поради което за опровергаване на установеното от връчителя, жалбоподателят е следвало да събере или изиска събирането на доказателства, чрез снабдяване със съдебно удостоверение. Наличието на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставените от касатора въпроси, изключва приложението на касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Обжалваното определение не е очевидно неправилно.В частната жалба позоваването на това касационно основание е извършено формално, без да е посочено в какво се изразява очевидната неправилност.Независимо от това следва да се посочи, че определението не е постановено в противоречие с процесуалния закон.Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 ГПК когато страната е посочила в седалището лице, на което да се връчват съобщенията-съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.Връчването се извършва от служител на съда, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването, както и качеството на лицето, на което е връчено съобщението.В разглеждания случай, връчителят е удостоверил по официален начин, че връчването е извършено на 5.10.20 г, като на ищеца е указано в едноседмичен срок да внесе определената от съда държавна такса.Това указание не е изпълнено до постановяване на прекратителното определение.Доказателства в противния смисъл не са ангажирани пред съдилищата. Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на възизвното определение.