Определение № 194 от 07.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1167/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместната касационна жалба (с вх. № 101502 от 22.ІI.2021 г.) на С. К. В., С. К. В., Д. К. В., И. К. В., Б. К. В. и Й. К. В. – шестимата от [населено място], подадена чрез техния процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 112 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 14.ХІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 414/2020 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 531/10.01.2019 г. на ОС-Бургас по т. д. № 502/2018 г.: за отхвърлянето изцяло на преките искове на настоящите шестима касатори срещу ответното застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ с предмет заплащането на всеки един от тях на сума от по 100 000 лв., заявена като частична от такава в общ размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на техния брат В. К. В., настъпила в резултат от процесното ПТП на 24 септември 2015 г., причинено виновно от застрахован при ответника водач на МПС и ведно със законната лихва върху главниците на претендираните застрахователни обезщетения от датата на вредоносното събитие и до окончателното им изплащане. Оплакванията на шестимата касатори са за необоснованост и постановяване на въззивното решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това те претендират отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който преките им субективно съединени искове срещу ответното застрахователно дружество „Бул Инс“ АД-София за обезщетяване на неимуществени вреди от процесното ПТП на да бъдели уважени, като им се присъдят застрахователни обезщетения от по 10 000 лв. за всеки един от тях, а също и всички направени по водене на делото разноски, вкл. изплатените адвокатски възнаграждения. При евентуалност се поддържа възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК досежно заплатения от ответното по касация дружество адвокатски хонорар. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната си касационна жалба шестимата нейни податели обосновават приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за очевидна неправилно на атакуваното въззивно решение ( основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване ), още и с едновременното наличие на всички допълнителни предпоставки по т.т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора съставът на Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в шест, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии ( Р. № 212/1.ІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1106/2010 г; Р. № 24/28.І.2010 г. на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 4744/08 г.; Р. № 97/2.V.2019 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 3457/2018 г.; Р. № 151/30.VІІ.2019 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 3044/2018 г.; Р. № 45 от 25.VІV2019 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 1466/2018 г. и Р. № 188/13.V.2014 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 5563/2013 г. ) по следните четири, но всъщност три, правни въпроса: 1./ „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка?“; 2./ „Следва ли въззивното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателства се приема за недостоверно, то въззивната инстанция следва ли да изложи мотиви за това?“; 3./ „Спадат ли братята и сестрите към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай, че е налице особена близост между ищеца и починалия?“; 4./ „Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, то въззивната инстанция следва ли да изложи мотиви за това?“ Отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – предвид „липсата на изрична нормативна уредба“, се явявало произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение и по други четири материално- и процесуалноправни въпроса, както следва: 1./ „При изследване на въпроса дали ищец попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в тълкувателно решение № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., допустимо ли е въззивният съд да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между братя и сестри, без да отчете спецификата на конкретния случай?“; 2./ „Допустимо ли е въззивният съд да не обсъжда всички доказателства по делото, при положение, че не ги приема за достоверни?“; 3./ „Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?“; 4./ „Допустимо ли е въззивният съд да мотивира решението си, позовавайки се на неустановени и непосочени от страните по делото факти и обстоятелства?“ По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно дружество „Бул Инс” АД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му с обстойно позоваване на практиката на Съда на Европейския съюз. Инвокиран е и довод, че пътният инцидент, от който настоящите касатори претендират да са понесли неимуществени вреди, е настъпил преди приемането на ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., поради което в случая следвало да се прецени от кой момент последното произвежда действие по отношение разширяването на кръга на легитимираните да търсят такива обезщетения лица. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, съвместната касационна жалба на С. К. В., С. К. В., Д. К. В., И. К. В., Б. К. В. и Й. К. В. – шестимата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: Настоящите шестима касатори /явяващи се ищци в първоинстанционното производство пред ОС-Бургас/ са 5-ма братя и сестра на загиналия в хода на процесното ПТП от 24.ІХ.2015 г. В. К. В.. В тази връзка, при потвърждаване на решението на първостепенния съд, въззивната инстанция е могла да идентифицира като „основен спорен въпрос“ по делото този, дали същите са от кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразило в причинената смърт на техния брат В.. При съобразяване на задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., както и на междувременно създадената практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 92/17.ХІ.2020 г. на състав на ІІ-ро т.о по т. д. № 1275/2019 г., но също и след обсъждане на събраните от първата инстанция гласни доказателства /показания на разпитаните свидетели Ф. Б., Е. Ш., Х. К. и И. И./, Бургаският апелативен съд е изградил решаващите си правни изводи, че в конкретния случай не се установява „изключителна“, т.е. в повече от нормалната за братските отношения, привързаност и емоционална връзка, както и надхвърляне на нормално присъщите морални болки и страдания на ищците от загубата на техния брат, доколкото обстоятелствата, че приживе В. е бил в много добри отношения с всеки от своите петима братя и сестрата С., живеели са в един двор, ходели са заедно на работа, давал е пари за училище на малкия си брат Б. и го е водел на разходки, съставляват нормални и обичайно добри братски отношения на привързаност и подкрепа, „но не могат да обосноват изключителност в емоционалната им връзка“. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от двете групи въпроси, формулирани във връзка с тезата за едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т.т 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, няма естеството на такъв, който да е обуславящ за изхода по конкретното дело. Въпросите с номера 2 и 4 от първата група са с идентично съдържание и тангират с оплакване за допуснато от състава на въззивната инстанция съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 273 ГПК, във вр. чл. 236, ал. 2 ГПК, т.е. отнасят се до правилността на обжалваното решение. Такова е естеството и на първия въпрос от първата група, докато третият е с изцяло хипотетичен характер, т.е. не е бил предмет на произнасянето на Бургаския апелативен съд с атакуваното решение. Съответно с характера на оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение са всичките 4 материално- и процесуалноправни въпроса, формулирани във връзка с твърдението, че били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Но погрешното отъждествяване от шестимата касатори на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните три допълнителни предпоставки за това /по т.т. 1, 2 и 3 на същия законов текст/. Видно от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната касационна жалба е и обстоятелството, че поддържаното там наличие на допълнителната предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК е само бланкетно, доколкото не се разграничават двете възможни хипотези на противоречие било с актове на Конституционния съд на Република България, било с актове на Съда на Европейския съюз. В заключение, обжалваното от В. въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (относимите към разрешаване на случая разпоредби да са били приложени в техния обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (Бургаският апелативен съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение