Определение № 1304 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4774/2022 г.

Образувано е по касационна жалба на Х. В. А. срещу въззивно решение № 167 /06.06.2022 г. по в.гр.д. № 683 /2021 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260939 /09.08.2021 г. по гр.д. № 2048 /2021 г. на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 6 876.74 лева главница по договор за потребителски кредит, за която е издаден изпълнителен лист на 17.02.2012 г. и образувано изпълнително дело, поради погасяването на вземането по давност. Ответникът по касационната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Фактическата обстановка е правилно установена и безспорна, спорът е за изпълнителните действия, извършени от ЧСИ след перемиране на изпълнителното дело на 14.05.2016 г. Първоинстанционният съд правилно е приложил ППВС № 3 /80 г. и ТР № 2 /2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Давността за процесните вземания е била прекъсната с образуването на изпълнителното дело през 2012 г. и съгласно приетото с ППВС № 3 /80 г. давността е прекъсната и спряла да тече през време на изпълнителното производство. Спирането на давността е преустановено на 26.06.15 г., когато е прието ТР № 2 /2015 г., с т.10 от което е отменено тълкуването на правната норма, дадено с цитираното ППВС. На 14.05.2016 г. е настъпила перемпция (прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК). На 03.09.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата по молба на взискателя. После от него са постъпили още две молби за запор – на 05.02.2019 г. и на 01.06.2020 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези молби също прекъсват давността, макар и да са извършени по вече перемирано изпълнително дело, доколкото съгласно трайната съдебна практика, когато по изпълнителното дело е направено ново искане за нов способ след като перемпция е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Действително, поради перемпцията съдебният изпълнител е трябвало да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, т.к. старото е прекратено по право. Новото искане обаче във всички случаи прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не, доколкото последният е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Неизпълнение на задължението за образуване на ново дело може да доведе до дисциплинарна или друг вид отговорност спрямо съдебния изпълнител и е от значение за администриране на изпълнителното дело, но не влияе върху давностния срок - така решение № 37 /24.02.2021 г. по гр.д. № 1747 /2020 г. на ВКС, IV г.о. Поради изложеното първоинстанционното решение е правилно. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателката твърди, че няма спор по установената фактическа обстановка. Спорът е по това дали изпълнителните действия, поискани от взискателя и извършени от съдебния изпълнил след настъпилото на 14.05.2016 г. прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК са валидни или не. Жалбоподателката твърди, че изводът на въззивния съд, че са валидни, е неправилен. Във връзка с този довод жалбоподателката извежда правния въпрос: Изпълнителните действия, поискани от взискателя и извършени от съдебния изпълнител след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, валидни изпълнителни действия ли са, или не са, и като такива могат ли да прекъснат течащия погасителен давностен срок за процесното вземане? Жалбоподателката твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в решенията на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1812 /2015 г., по гр.д. № 1385 /2012 г. и по гр.д. № 1953 /2015 г., постановени по реда на чл.290 ГПК след приемането на ТР № 2 /26.06.2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е обуславящ. Той се свежда до въпроса: Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция? Това е един от въпросите, по който с разпореждане от 09.03.2023 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2 /2023 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на разпореждането е установено противоречие в разрешенията, по едното от които е постановено решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 /2020 г. на ВКС, ІV г. о., на което се е позовал въззивният съд, а по другото от които са постановени решение № 371 /29.10.2015 г. по гр. д. № 1385 /2012 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 42 /26.02.2016 г. по гр. д. № 1812 /2015 г. на ВКС, ІV г. о., на които се е позовала жалбоподателката. С изложеното е осъществено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за спиране на производството по делото до приключване на производството по образуваното тълкувателно дело. Воден от изложеното, съдът