Определение № 337 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3336/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. Г. срещу решение № 722 от 31.01.2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-а състав, постановено по гр.д.№ 4636 от 2011 г., с което е потвърдено решение от 08.07.2011 г. по гр.д. № 48553 от 2009 г. на Софийския районен съд, 62 състав за поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 15.12.2010 г. по чл.350 от ГПК за обявяване на окончателен разделителен протокол по отношение на посочените в това решение стойности на уравнение на дяловете и за оставяне без уважение искането на Л. Г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 16.02.2011 г. по същото дело за извършване на делбата по отношение на определените с това решение суми за уравнение на дяловете. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практиката на ВКС /решение № 270 от 29.03.1988 г. на ВКС, Трето г.о. и Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСТГК на ВКС/ по следните правни въпроси: 1. Промяната на цената на делбените имоти представлява ли фактическа грешка и може ли да се поправи по реда на чл.247 от ГПК, 2. Длъжен ли е въззивния съд да следи за валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 12.03.2013 г. ответникът по жалбата В. Н. Д. оспорва жалбата. При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отказ да бъде поправена очевидна фактическа грешка в решение за извършване на делбата по отношение на определението с това решение суми за уравнение на дяловете, въззивният съд е приел, че не е налице противоречие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване по отношение дължимите за уравнение на дяловете суми- диспозитивът на решението съответствал на изразената в мотивите воля на съда дължимите за уравнение суми да бъдат определени съгласно заключението на експертизите, а не съгласно решението по чл.350 от ГПК. Прието е, че несъобразяването на решението за извършване на делбата с решението по чл.350 от ГПК е порок на първоинстанционното решение, отстраним не по пътя на чл.247 от ГПК, а по пътя на обжалването и инстанционния контрол, какъвто не е проведен поради оттегляне на въззивната жалба. По отношение на решението в частта му за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението по чл.350 от ГПК, въззивният съд е приел, че влизането в сила на решението по чл.350 от ГПК не е пречка за отстраняване на допуснати в това решение очевидни фактически грешки- съгласно ГПК поправка на такива грешки може да бъде правена и след влизане в сила на решението и по почин на съда. Така постановеното от въззивния съд решение не противоречи на посочените от касаторката решения на ВКС по двата посочени от нея правни въпроси: В решение № 270 от 29.03.1988 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че правните грешки могат да бъдат поправяни само по пътя на обжалването, а не по реда на чл.247 от ГПК. Същото по отношение на правната грешка в решението на първоинстанционния съд за извършване на делбата е прието и в обжалваното решение на СГС, а по отношение на грешката в решението по чл.350 от ГПК правилно е прието, че тя е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК, а не правна грешка на съда. Липсва противоречие и с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСТГК на ВКС, тъй като въззивният съд не е нарушил задължението си служебно да следи за валидността и допустимостта на постановеното от първоинстанционния съд решение, което не е нито нищожно, нито недопустимо. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по посочените от касаторката правни въпроси има практика на ВКС /включително и посочената от самата касаторка практика/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия и в законодателството, които да налагат промяна на тази съдебна практика. С оглед на гореизложеното, касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение