Определение № 3339 от 10.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1029/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БИЛИЙВ“ ЕООД срещу решение № 408/21.06.2023 г. по в. т. д. № 257/2023 г. на Апелативен съд София, с което е отменено изцяло решение № 34/08.12.2022 г. по т. д. № 55/2020 г. на Окръжен съд Видин и e отхвърлен предявеният при условията на чл. 649 ТЗ, вр. с чл. 135 ЗЗД иск против „Ромекс Инс“ ЕООД /н./, А. П. Х. и К. Б. Х. за обявяване относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място] с площ 120 кв. м.

Касаторът заявява становище за незаконосъобразност на въззивното решение, която се изразява в неправилно приложение на материалния закон, уреждащ правилата на погасителната давност, както и на последиците от постановено решение по реда на чл. 632 ТЗ. Отделно, въззивният съд е отказал да обсъди и прецени значението на пропуска на съда по несъстоятелност първоначално да определи разноски, които следва да бъдат внесени от длъжника или неговите кредитори, за да продължи производството по несъстоятелност. Счита, че формираният в решението извод, производството по несъстоятелност да не се явява пречка всеки от кредиторите да предяви сам иска си по чл. 135 ЗЗД е неправилен и в противоречие с изменената разпоредба на чл. 649, ал. 3 ТЗ и тази на чл. 649, ал. 1 ТЗ, които регламентират, че при открито производство по несъстоятелност активната легитимация за предявяване на иска принадлежи на синдика. Ето защо, при открито производство по несъстоятелност кредиторите могат да предявят иска само при наличието на назначен синдик и негово бездействие в рамките на преклузивния срок, а предплащането на разноски от тяхна страна също е свързано с активността на синдика, тъй като в противен случай, те нямат разумно основание да считат, че направените разходи ще бъдат възстановени. В заключение касаторът обобщава, че поради универсалния характер на изпълнителното производство трябва да се приеме, че срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ за синдика е съвсем отделен и различен от давностния срок за водене на иска по чл. 135 ЗЗД за защита притезанията на отделни кредитори, който може да се предяви извън производството по несъстоятелност. Независимо каква част от давностния срок по ЗЗД е изтекъл към момента на откриване на производството по несъстоятелност и към момента на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ, той не следва да влияе на иска, предоставен в полза на синдика, и той следва да може да го заведе в дадения му от закона едногодишен преклузивен срок /понастоящем двугодишен/. Дружеството жалбоподател счита, че възприетото от САС разбиране, че погасителна давност тече след постановяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ е неправилно и поради съображението, че това разбиране води до неприемлив резултат – изтичане на давностен срок по време на спряно производство по несъстоятелност.

В изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК „БИЛИЙВ“ ЕООД релевира основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и наличие на очевидна неправилност на въззивното решение, като за обосноваването й касаторът преповтаря изложените в касационната жалба доводи. За да мотивира достъп до касационен контрол, поставя въпроси, които счита за обуславящи произнасянето на въззивната инстанция и включени в предмета на спора, а именно:

1. „Тече ли погасителна давност за исковете по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ /включително иска по чл. 135 ЗЗД/ в периода между постановяване на решението по чл. 632 ТЗ и възобновяване на производството по несъстоятелност и назначаване на синдик с решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ?“

2. „Тече ли погасителна давност за исковете по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ /включително иска по чл. 135 ЗЗД/ в периода между постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ и влизане в сила на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ в сила, когато решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ е обжалвано от длъжника?“

Твърди произнасяне на апелативния съд в противоречие с ТР № 2/13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК, ВКС, евентуално, че отговорът на въпросите е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Претендира постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено.

Ответницата по касация А. Х. оспорва основателността на касационната жалба и твърденията, че са налице основания въззивното решение да бъде селектирано за извършване на касационна проверка.

От ответниците „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ и К. Б. Х. не са постъпили редовно депозирани отговори на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от „БИЛИЙВ“ ЕООД, в качеството му на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, срещу „Ромекс Инс“ ЕООД /н./ и А. П. Х. претенция с правно основание чл. 649 ТЗ, вр. с чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на сделка по продажба, касаеща апартамент в [населено място], по която несъстоятелното дружество е прехвърлител, а купувачът е дъщеря на неговия едноличен собственик. К. Х. е конституиран като необходим другар поради брачната му връзка с А. Х..

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд, след преценка на неговата допустимост, е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска. Позовал се е на разрешенията, дадени с ТР № 2/13.07.2020 г., постановено по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК, ВКС и е формирал извод, че давностните срокове текат и по време на спряно производство по несъстоятелност. Посочил е, че давността за обявяване относителната недействителност на увреждаща сделка започва да тече от момента на сключването й, тъй като от този момент увреденият кредитор разполага със субективното право да иска защита срещу увреждащи го актове на длъжника. Искът по чл. 135 ЗЗД, предявен във връзка с чл. 649 ТЗ, се погасява с общата петгодишна давност, която спира и прекъсва само в изрично посочените от закона хипотези - чл. 115 ЗЗД, сред които липсва постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност и спирането му. Приел е за несъстоятелен довода на въззиваемия ищец, че в периода от обявяване на ответното дружество в несъстоятелност и до спиране на производството давностният срок не е текъл. Позовавайки се на решение № 57/19.07.2010 г. по търг. дело № 659/2009 г. на ВКС, въззивният съд е посочил, че откритото производство по несъстоятелност не е пречка всеки от кредиторите да предяви сам иск по чл. 135 ЗЗД с цел да защити своите интереси.

В мотивите на решението си съдът е изложил и допълнителни аргументи като е припомнил, че срокът по чл. 649 ТЗ е преклузивен и не подлежи на спиране и продължаване. За начало на срока по чл. 649 ТЗ законодателят е въвел изискването да има открито производство по несъстоятелност и назначен синдик, независимо от това дали служебен, временен или постоянен такъв. Единствено в случай на постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ началото на срока тече от възобновяване на производството. Според решаващия състав разрешението на ТР № 2/2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК, ВКС дава допълнителен довод в подкрепа на становището, че и давностните срокове продължават да текат, въпреки спиране на производството по несъстоятелност. Отделно от това, е изтъкнал, че като краен резултат постановяването на решение по чл. 632, ал.1 ТЗ е обусловено от пасивното поведение на кредиторите да предплатят определените от съда по несъстоятелността по реда на чл. 629 б ТЗ разноски, поради което неприемливо би било да се приеме, че тази пасивност в крайна сметка ще благоприятства тяхното правно положение, удължавайки срока, в който могат да защитят правата си чрез иска по чл. 135 ЗЗД, респективно чл. 694, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Като е отнесъл тези правни съждения към конкретните факти, установени по делото, съставът на Апелативен съд София е приел, че давностният срок е започнал да тече на 23.01.2014 г., когато е била сключена уреждащата сделка между несъстоятелния длъжник и ответницата А. Х., и е изтекъл на 23.01.2019 г., а исковата молба е депозирана на 25.08.2020 г., т. е. след изтичането му. С оглед на това съдът е приел, че искът е погасен по давност и го е отхвърлил.

Не са налице твърдените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Очевидната неправилност на въззивното решение не е надлежно обоснована като порок от страна на касатора, а са преповторени оплакванията в касационната жалба, които касаят обикновена неправилност на въззивното решение и предполагат проверка дали правилно са установени релевантните по делото факти, проверка дали тези факти правилно са подведени под релевантната правна норма, както и преценка относно спазване на съдопроизводствените правила. Порокът, регламентиран от чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, трябва да е установим директно при запознаване с мотивите на обжалвания съдебен акт и да се състои в прилагане на правило, което не представлява обективна правна норма, или пък законът да е приложен в неговия обратен смисъл, или пък съдът да е допуснал драстично нарушение на основни правни принципи или принципи на формалната логика. Подобни твърдения не са изложени от касатора, а настоящата инстанция няма задължението служебно да преценява тяхното наличие.

Поставените въпроси не могат да мотивират съда да извърши селекция на въззивното решение с цел осъществяване на касационен контрол, тъй като въззивният съд е постановил акта си не в отклонение от ТР № 2/2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК, ВКС, а в пълно съответствие с дадените в него разрешения. Единствено в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ГПК е налице изключение относно началния момент на течението на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, но не и на давностния срок за предявяване на иска, доколкото относно основанията за спиране и прекъсването му липсва специална разпоредба в ТЗ, а е приложима общата императивна уредба на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Касаторът не е обосновал в съответствие с изискванията на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС съществуването на двете предпоставки, формиращи общото основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според т. 4 на посоченото тълкувателно решение формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството или обществените отношения промени. В случая касационният жалбоподател не навежда такива доводи, нито цитира конкретни правни норми, които счита за недостатъчно ясни или непълни по съдържание, за да е необходимо тяхното тълкуване. Въпросите са поставени поради оспорване на приетото от въззивния съд, че възобновяване на производството по несъстоятелност е в зависимост от активното поведение на кредиторите. Във връзка с тълкуването и приложението на императивната разпоредба на чл. 632, ал. 2 ТЗ е налице последователна практика на ВКС, която съответства на становището на въззивния съд. Съгласно ясната разпоредба на чл. 714 ТЗ решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно, подлежи на незабавно изпълнение, като от вписване на решението в ТРРЮЛНЦ започва да тече преклузивният едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, относим към молбата за възобновяване на производството /така решение № 99/23.06.2011 г. по т.д. № 59/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 203/05.02.2013 г. по т.д. № 1068/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 73/11.05.2012 г. по т.д. № 1117/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 166/12.03.2016 г. по т.д. № 3596/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./. В този смисъл, независимо от обжалването на решението по чл. 632, ал. 1 ГПК от длъжника, легитимиран кредитор може да подаде молба за възобновяване на производството по несъстоятелност в едногодишен срок, считано от вписването на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, и да депозира необходимата за предплащане на началните разноски по чл. 629 б ТЗ сума.

При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК ответницата по касация А. П. има право на сторените в производството разноски в доказания размер от 4 000 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС