Определение № 279 от 30.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 212/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „А”Е. срещу О. № 38 от 13.01.2010 год. на Д. окръжен съд по ч.гр.д. № 25/2010 год. с което е потвърдено постановеното по реда на чл.390 ГПК определение от 26.11.2009 год. по гр.д. № 4552/2009 год. на Д. районен съд. С него съдът е отказал да допусне по искане на „А”Е. обезпечение на негови бъдещи искове срещу М. на з. и х., М. на з. и х., О. дирекция „З” – Д. и Директора на О. дирекция „Земеделие. Частната касационна жалба на „А”Е. е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че тя е недопустима. Обжалва се определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта му произтича от закона – чл.396 вр.чл.274 ал.1 предл.2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. По отношение на него не намира приложение чл.280 ал.1 ГПК, тъй като препращането на ал.3 на чл.274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По отношение на въззивния акт на ДОС не е налице нито едната от изчерпателно изброените предпоставки на чл.274 ал.3 ГПК – не се прегражда развитието на спора и няма произнасяне по същество на друго производство. Касае се за привременна мярка, която може да бъде изменяна или отменяна в рамките на същото производство от съда, който я е допуснал (ако такава е допусната) или от съда, пред който делото е висящо. Може да бъде допусната нова, подходяща мярка, ако първоинстанционният съд е отказал и въззивният съд е потвърдил отказът му, тъй като СПН не се създава. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.