Определение № 90 от 21.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 585/2018 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 130 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата по делото Д. Г. А. срещу определение № 972/14.11.2017 г., постановено по частно гр. дело № 1478/2017 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 1649/21.06.2017 г. по гр. дело № 1741/2017 г. на Старозагорския районен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Ответникът Й. Д. Т. не е подал отговор на частната жалба. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В писменото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване (наименовано „молба“) от страна на жалбоподателката е изведен процесуалноправният въпрос – преценката, дали са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, е относно допустимостта или относно основателността на иска по чл. 424 от ГПК (въпросът е уточнен от настоящия съдебен състав съгласно т. 1, изр. 3 - in fine от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Жалбоподателката излага доводи, че по този въпрос е налице противоречие между обжалваното определение и определение от 26.10.2010 г. по ч. гр. дело № 10367/2010 г. на Софийския градски съд. Съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Действащата редакция на чл. 280, ал. 1 от ГПК (след изменението, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г.) предвижда като допълнително основание за допускане на касационното обжалване, разрешаването на правния въпрос от въззивния съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на ВКС (т. 1), или в противоречие с актове на КС или на СЕС (т. 2), но не и когато е в противоречие с акт на друг съд (каквато беше предходната редакция на т. 2). Поради това, в случая жалбоподателката не е навела надлежно допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Отделно от горното, като е приел в обжалваното определение, че преценката, дали в исковата молба по чл. 424 от ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност, въззивният е разрешил изведения от страна на жалбоподателката процесуалноправен въпрос, в пълно съответствие с т. 16 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, на което съдът и изрично се е позовал. В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице, сочените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение