Определение № 415 от 11.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2436/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗК „Лев инс“АД, чрез юрисконсулт М. В., срещу решение № 920 от 01.07.2025г. по възз.гр.д. № 451/2025г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 6415/21.11.2024г. по гр.д.№ 2953/2023г. на Софийски градски съд в обжалваната от него част, с която е осъден да заплати на С. Д. Б.-С., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП, настъпило на 17.08.2021г. и причинено от застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач на автобус с рег. [рег.номер на МПС], в размер на 15 000лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 10.03.2023г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи, че съдът е придал тежест на заключението на САТЕ в степен да приеме, че същото установява механизъм на ПТП, без да го обсъди самостоятелно и във връзка с останалите доказателства и да отчете, че очертаният от вещото лице механизъм е декларативен и не се основава на обективни факти, а някои от изводите са с белези на правни, както и, че заключението е оспорено от ответника, а не както е неправилно прието. Релевирани са и оплаквания, че не са обсъдени всички доказателства по делото, поотделно в съвкупност, и не са изложени мотиви, като не е отчетено, че няма установени свидетели на произшествието и такива не са описани в протокола за ПТП, че нито в него, нито в протокола за оглед се съдържат данни за участие на посоченото от ищцата превозно средство в транспортен инцидент на посочените от нея дата и място, че представеното по делото писмо представлява сведение за извършени курсове по линия № 86, а не за линия № 83, че липсват доказателства за превозен документ-билет, карта за градски транспорт, банкова карта, че не е преценена материалната доказателствена сила на представените по делото документи и не е отчетена тяхната доказателствената тежест за установяване на описаното от ищцата събитие с нейно участие и не е съобразено, че разпитаният по делото свидетел е заинтересован и няма преки възприятия за събитието. Ето защо касаторът поддържа, че с произнасянето по спорния въпрос относно настъпване на описаното от ищцата събитие, съответно за материалната легитимация на ищцата, е нарушен чл.45 ЗЗД. Според касатора е неправилно приложена и разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като не е извършена дължимата преценка на релевантните факти, относими към критериите, изведени от ППВС № 4/1968г., и не са изложени фактически и правни мотиви. По подробно изложените съображения искането е за касиране на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска. Претендира се за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК-очевидна неправилност, са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Необходимо ли е, за да се приеме осъществяване на деликт, от всички доказателства по делото едновременно да се устанява еднакъв относно възприемането му факт, релевантен в условията на хипотезата на чл.45 ЗЗД, и изисква ли този извод други факти да не оборват еднозначността на възприемането?

2. Допустимо ли е съдът да приеме наличие на причинно-следствена връзка между юридически факт, възприемайки извод за такава, заявен в експертно заключение, или изводът за наличие на причинно-следствена връзка следва да се обоснове посредством еднозначна преценка за осъществяване на факти от хипотезата на чл.45 ЗЗД с оглед всичко по делото?

3. Необходимо ли е съдът, при произнасяне относно наличие на причинно-следствена връзка между деяние и противоправен резултат, да обоснове извода за такава посредством посочването на тези обстоятелства…. приема за доказани и как от тях се обосновава противозаконно деяние с извеждане на юридически факт от хипотезата на чл.45 ЗЗД? Следва ли самостоятелно да основе извода за закононарушение на конкретен правен сублект с посочване на негови действия/бездействия, които приема за доказани, и, в случай, че липсва произнасяне по въпроса, съдебният акт незаконосъобразен ли е или недопустим, поради произнасяне в нарушение на диспозитивното начало?

4. Каква удостоверителна сила следва да имат доказателствата, индивидуализиращи превозно средство, при управление на което е осъществен деликт, и изиква ли прилагането на чл.493 КЗ индивидуализиране на превозното средство с всички идентифициращи го белези, съобразно въведения единен регистрационен режим?

5. По приложението на чл.154, ал.1 ГПК, от значение за прилагането на чл.45 ЗЗД – в случаите на иск за вреди от непозволено увреждане, в каква зависимост и кои са подлежащите на доказване факти за установяване на наличие на пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка между твърдени вреди и конкретно действие/бездействие при извършване на правнорегламентирана дейност и изисква ли да е подлежащо доказване конкретно нарушение на конкретна правна норма?

6. Относно приложение на чл.52 ЗЗД - длъжен ли е съдът, разглеждащ правния спор, да определи точния обем на спорното право, с оглед специфичните за конкретния случай обстоятелства, да определи взаимовръзките между доказаните по делото юридически факти и, въз основа на достигнатите изводи относно съвкупното им проявление, да определи проявлението им, като засягащи личностния и социален комфорт за определен период от време, за да се постигне правилно изпълнение на задължителните указания на ППВС 4/1968г. и да се определи точен паричен еквивавалент на търпените болки, страдания и неудобства, и, в случай, че тези обстоятелства не са възприети съответно на действителното, съдебният акт неправилен ли е или е необоснован?

Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна, ищцата С. Б.-С..

Съставът на I т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

При произнасяне по въззивната жалба на ответника, въззивният съд е възпроизвел въведените в нея оплаквания, твърдения и доводи, но е приел, независимо от констатираното, че протоколът е за оглед на местопроизшествие, което не е запазено, а огледът е извършен по данни на пострадалата, че механизмът на ПТП е изяснен чрез приетата пред първата инстанция и неоспорено от страните съдебно - автотехническа експертиза и съвкупността от събраните по делото доказателства, без да ги обсъди поотделно. Направил е извод, че ищцата е доказала пълно и главно, че е пострадала при движение на автобус от градския транспорт по посочения маршрут, а причина за падането й в автобуса е рязко предприета маневра за спиране при развита скорост от 50 км/ч, „което означава, че водачът не е бил достатъчно бдителен, за да осъществи плавно спиране, при настъпване на необходимост от използване на спирачната система така, че да осъществи нормалното положение на пътниците в автобуса, независимо дали ищцата е била в седящо или изправено положение“.

Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, изисква да бъде релевирана и обоснована от касатора. Тя е налице, когато пряко от мотивите, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за правилност, са установими особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Такива са например случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая не са релевирани от касатора доводи, че фактическите констатации на съда, от значение за правните изводи, са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Не са въведени и доводи за обосноваване на някоя от хипотезите на очевидна неправилност, изведени от практиката на касационния съд, а - единствено такива, които са за неправилност на решението по см. на чл.281, т.3 ГПК. Ето защо искането за допускане на обжалване на това основание е неоснователно.

В изпълнение на правомощията на касационната инстанция, изяснени в т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК, първите три въпроса следва да бъдат обобщени, тъй като всички касаят правомощията на въззивния съд, като инстанция по разрешаване на поставения материално-правен спор, както и - уточнени и квалифицирани така: Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните? Значимостта на този въпрос за крайния изход на спора по см. на чл.280, ал.1 ГПК е обоснована с въведените от касатора доводи в жалбата. Обжалването следва да се допусне на въведеното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по този въпрос има формирана съдебна практика на касационната инстанция, вкл. задължителна, което изключва въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение.

По останалите въпроси не се допуска обжалване, предвид обусловеността им от отговора на посочения по-горе въпрос.

Делото следва да се насрочи в открито заседание с призоваване на страните. На касатора следва да се укаже внасянето на дължимата ДТ по чл.18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.,