Определение № 1531 от 29.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2897/2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. К., чрез адв. Д. Д., против решението на СГС, IV В ВС от 09.12.2022г. по гр.д.№ 7473/2020г., с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, е уважен предявеният от Й. К. Д. срещу касаторката иск по чл. 127, ал.2 ЗЗД за присъждане на 8922,34 лева, представляващи 1/2 от заплатените от Д. за периода 2012г. - 29.10.2019г. суми по договор за универсален ипотечен кредит № 25589/22.08.2007г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Касаторката твърди, че решението е неправилно. Възразява срещу извода на въззивния съд за нищожност на анекса от 02.01.2014г. към договора за ипотечен кредит и настоява, че със същия, по силата на субективна новация, е престанала да бъде солидарен длъжник на банката, заедно с ищеца. Заявява да е неправилен изводът на съда за липса на съвместен принос за заплатените през 2012г. суми в погашение на банковия кредит. Сочи и, че тъй като в ипотекираното жилище след развода е останал да живее единствено ищецът и той не е заплащал наем за припадащата се на ответницата част от имота, исковите суми били недължими. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси, които се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а някои от тях (без да се сочи кои) - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1/ „Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да извърши цялостна проверка на всички искания на страните и да изложи подробни правни изводи по отношение на тях и да изложи подробни мотиви кои доказателства кредитира и защо, и кои не кредитира?“ 2/ „Нищожен ли е анексът от 02.01.2014г., с който Й. Д. и кредитора - банка „Алианц“ се съгласяват ищцата да отпадне като длъжник по договора за ипотечен кредит ? След 02.01.2014г. ищцата солидарен длъжник ли е по договора за кредит?“ 3/ „Когато се новира задължението на един от солидарните длъжници, останалите освобождават ли се от задълженията си, при условие, че кредиторът не е запазил правата си срещу тях?“ 4/ „Анексът има ли действието на подновяване на задължението по нарочен договор между ищеца и кредитната институция?“ 5/ „Подписването от страна на ищеца на нов договор за кредит № 12163 от 21.12.2013г., с който му е предоставен кредит от 3700 лева и по който ответницата не е страна, обвързва ли я ? 6/ „Претендираните суми за 2012г. и за 2013г. (в периода преди прекратяване на брака), резултат от съвместен принос ли са, съгласно чл. 21, ал.3 СК?“ 7/ „При положение, че ответницата е била лишена от възможност да ползва съсобствения с ищеца имот считано от 2012г., дължи ли й той наем? В този случай, зависи ли насрещната престация на кредитора от степента, в която ответницата се е възползвала от възможността да ползва съсобствения имот?“ 8/ „Ако ищецът е дължал наем за половината жилище, не следва ли че ответницата не дължи вноските по кредита, респ. не отговоря наравно с ищеца за вноските по кредита?“ Насрещната страна по жалбата - ищецът Й. К. Д., оспорва жалбата и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на сторените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за адв. П.. Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е възприел установената от първата инстанция и безспорна между страните фактическа обстановка, според която: те са били в брак от 1985г. до 03.01.2014г., когато е влязло в сила бракоразводното решение; през 2007г. са сключили договор за ипотечен кредит с банка „Алианц Банк България“ АД за покриване на текущи нужди, с краен срок 25.08.2014г.; на 21.03.2013г. ищецът е сключил договор за потребителски кредит с „Алианц Банк България“, по силата на който му е отпуснат целеви кредит от 3700 лева за погасяване на просрочени задължения по договора за ипотечен кредит от 2007г.; на 02.01.2014г. между ищецът и банката е сключен анекс към договора за ипотечен кредит, в сила от 02.01.2014г., с който страните са постигнали съгласие ответницата „да отпадне“ като кредитополучател от договора за ипотечен кредит, продължен е срокът на действие на договора и е изготвен погасителен план за издължаване на преструктурираната главница; за погасяване на ипотечния кредит в периода от 2012г. до подаване на исковата молба ищецът е платил общо 17844,67 лева. При горните факти въззивният съд е разрешил спорните пред него въпроси за правното значение и последиците спрямо договора за ипотечен кредит на анекса от 2014г. и на договора за потребителски кредит от 21.12.2013г.така: На основание чл. 25, ал.2 СК /отм./ страните са солидарни длъжници по договора за ипотечен кредит. Сключеният преди прекратяване на брака им анекс от 02.01.2014г., с който „отпада“ качеството на ответницата на солидарен длъжник, е нищожен поради противоречие със закона - чл. 32, ал.2 СК, чиято разпоредба предвижда, че за задълженията за задоволяване на нуждите на семейството съпрузите отговарят солидарно. Защото е недействителен, анексът не е произвел действие, още по - малко такова на субективна новация на договора за ипотечен кредит и ответницата е останала солидарен длъжник за задълженията, поети с договора от 2007г. Ищецът е погасявал кредита с лични средства за времето от фактическата раздяла на страните през 2012г. до прекратяване на брака и след това - до предявяване на иска. В тях се включва и сумата, получена по изтегления от ищеца потребителски кредит през 2013г. Така мотивиран и като е съобразил разпоредбата на чл. 127, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е присъдил на ищеца на основание чл. 127, ал.2 ЗЗД половината от 17844,67 лева. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Всички поставени от касатора въпроси, извън първият за процесуалните задължения на въззивния съд, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Те касаят конкретните правни констатации на въззивния съд и по съществото си са оплаквания за неправилност на същите. Отделно, въпросите под номера 3, 4, 5, 7 и 8 нямат връзка с приетото за релевантно по спора. Въззивният съд е мотивирал извод, че анексът е недействителен, поради което не е обсъждано дали и какви са правните му последици по отношение на договора за ипотечен кредит. Не е коментирано обвързва ли ответницата сключеният от ищеца през 2013г. договор за потребителски кредит, а лични средства ли са сумите по него, получени от ищеца и в погашение на кое задължение са платени. Обстоятелствата била ли е ответницата лишена от ползване на съсобствения с ищеца имот, има ли вземане на това основание и би ли имало подобно вземане отношение към исковата претенция не са били въведени от страните като част от предмета на спора и съответно се са коментирани от въззивния съд. Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да прецени доказателствата по делото и да се произнесе по доводите и възраженията на страните, е принципно обуславящ по всяко дело, но в случая и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Нито в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, нито в касационната жалба, касаторът е посочил кои възражения, доводи и доказателства счита, че не са обсъдени от въззивния съд, а изразява несъгласие с изводите по тях, направени с въззивното решение. Това несъгласие не е основание за допускане на касационно обжалване, а довод за неправилност на въззивното решение, относим към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на разглеждане във фазата по чл. 288 ГПК. В обобщение, за случая отсъства общият селективен критерий за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано. При този изход на настоящото производство, на ищеца се следват сторените за същото разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 800 лева, съгласно отбелязването в пълномощното на лист 13 от делото. Мотивиран от изложеното, съдът