Определение № 964 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 594/2026 г.
ВКСII гражданско отделение26.02.2026 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 3 от 05.01.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 963/2025 г. на ОС - Пазарджик, ІІ гр.състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна касационна жалба вх.№ 534 от 16.01.2026 г., подадена от А. Г. Г. и Е. А. Д. чрез адвокат Н. В. от САК, която е насочена срещу въззивно Определение № 3 от 05.01.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 963/2025 г. на ОС - Пазарджик, ІІ гр.състав. С атакуваното определение е потвърдено Постановление на нотариус Г. К. (рег.№ *, район на действие РС – Пещера) по молба-декларация № 06-00-169 от 21.10.2025 г., с което е отказано да се признае, че молителите (сега – жалбоподатели) са собственици по наследство и давност общо на 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], разположен в ПИ с идентификатор ***. Предвид едностранния характер на охранителното производство, в което е постановен отказа, препис от частната касационна жалба не е връчван. За да прецени дали частната жалба подлежи на разглеждане по същество, ВКС на първо място следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното: В производството по молба-декларация № 06-00-169 от 21.10.2025 г. е установено, че процесната сграда е построена от молителя А. Г. Г. и съпругата му, както и, че е разположена в поземлен имот, който е публична държавна собственост. По спорния въпрос дали може сградата да бъде придобита по давност въззивният съд е приел, че до влизането в сила на Закона за държавната собственост (ЗДС) на 01.06.1996 г. поземленият имот е бил държавна собственост, а след това - публична държавна собственост. С приемането на ЗДС (обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г.) се запазва забраната за придобиване по давност на имоти публична държавна собственост. Забраната е пълна и не търпи отклонения. Правото на строеж по смисъла на чл. 63 ЗС съставлява правото на едно лице да построи сграда в чужд поземлен имот и да стане неин собственик, а след като сградата е построена, правото на строеж е правото на едно лице да държи своя сграда върху чужд поземлен имот. Разпоредбите на чл. 63 - 66 ЗС се отнасят до всички случаи за учредяване право на строеж върху чужда земя. Специални разпоредби, които се отнасят до отстъпване право на строеж върху държавна земя, са чл. 15 ЗС и гл. тринадесета от НДИ , както и в сега действащата нормативна уредба - чл. 86 ЗС и чл. 7, ал. 5 ЗДС. Съгласно чл. 7, ал. 5 ЗДС, в случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти – изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за: 1. изграждане на национален обект; 2. трайно задоволяване на обществени потребности; 3. изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 2, когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Обобщено е, че титуляри на правото на публична собственост са само държавата и общините. Имотите публична държавна и публична общинска собственост не могат да бъдат обект на разпореждане, не могат да се продават и не се придобиват по давност. Върху такива имоти могат да се учредяват ограничени вещни права - право на строеж, пристрояване и надстрояване, право на ползване, сервитутни права. Това изключение се прилага само, когато учредяването на правото е допуснато изрично. В конкретния казус не е налице никоя от посочените хипотези. По нотариалната преписка не са събрани доказателства, от които да се установява, че сградата е реализирана въз основа на законно учредено право на строеж. Съобразявайки това, въззивният съд е приел, че не съществува възможност сграда, построена в имот към момента публична държавна собственост да бъде придобита по давност. Искането за допускане на обжалването се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса
„Може ли да се придобие по давност сграда, построена в имот, който е станал публична държавна собственост след изтичане на законово регламентирания давностен срок, докато имотът е бил със статут на държавна собственост преди влизане в сила на Закона за държавната собственост, с който се прави разграничаване на държавната собственост на публична и частна?“ – с довод, че е налице противоречие с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, ТР № 2 от 06.11.2025 г. по тълк.д.№ 2/2024 г. на ВКС, ОСГК и Решение № 71 от 08.07.2021 г. по гр.д.№ 3189/2020 г. на ВКС, I г.о. Искането за допускане на обжалването се поддържа и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса
„Придобива ли се по давност право на собственост върху сграда, построена без отстъпено право на строеж върху държавна земя в хипотеза, когато владението е започнало преди 1990 г. (в случая най-късно през 1983 г.) и е продължило повече от 10 години, и евентуално – прекъсва ли се вече изтеклата придобивна давност с последващото актуване на поземления имот като публична държавна собственост след влизане в сила на Закона за държавната собственост през 1996 г.?“ – с довод, че отговорът на така поставения въпрос би бил от значение за еднаквото и точно приложение на закона. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. По същество и двете предложени от касаторите формулировки на правни въпроси поставят един и същи проблем – за възможността да бъде придобита по давност сграда, построена върху държавна земя без отстъпено право на строеж в момент, предхождащ с повече от 10 години момента на влизане в сила на Закона за държавната собственост. По отношение на така поставения правен проблем не се констатира въззивният акт да е произнесен в противоречие с релевираната от касатора съдебна практика (задължителна и казуална), като обективиращите я релевирани от касаторите актове както самостоятелно, така и преценени в съвкупност не дават отговор в смисъла на поддържаната от касаторите теза, че съществува такава възможност. Както в посоченото с изложението Решение № 71 от 08.07.2021 г. по гр.д.№ 3189/2020 г. на ВКС, I г.о., така и в служебно известната на настоящия състав практика на ВКС (напр: Решение № 474 от 13.01.2011 г. по гр.д.№ 693/2010 г. на ВКС, II г.о., Решение № 98 от 11.05.2016 г. по гр.д.№ 201/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 29 от 01.03.2018 г. по гр.д.№ 1865/2017 г. на ВКС, II г.о., Решение № 50141 от 25.04.2023 г. по гр.д.№ 3194/2021 г. на ВКС, I г.о. и др.) неотклонно се приема, че съгласно чл. 86 ЗС, в редакцията преди изменението в ДВ бр. 31/1990 г., не може да бъде придобита по давност вещ, която е социалистическа собственост, в което понятие се включват държавната и кооперативната собственост. След изменението в ДВ бр. 31/1990 г. чл. 86 ЗС гласи, че не може да се придобие по давност вещ държавна или общинска собственост, а след изменението в ДВ бр. 33/1996 г. безусловната забрана важи за вещи публична общинска и публична държавна собственост. Съгласно първоначалната редакция на чл. 86 ЗС обект на защита са определени вещи - на държавата, на кооперативните и другите обществени организации, като изключването им от приложното поле на придобивната давност е мотивирано със засилената тогава защита на държавната собственост. Забраната е пълна и не търпи отклонения. Наред с това следва да се има предвид, че ако по предвидения в закона ред не е учредено право на строеж, лицето, извършило строителство в чужд имот, не придобива право на собственост върху построеното; в подобна хипотеза действа принципът на приращението (чл. 92 ЗС), като правото на собственост върху построена без надлежно учредено право на строеж сграда се придобива от собственика на земята (Решение № 456 от 23.09.2009 г. по гр.д.№ 1198/2008 г. на ВКС, II г.о.). Това означава, че съобразно закона и съдебната практика, когато върху държавна земя, която след 01.06.1996 г. има статут на публична държавна собственост, без отстъпено право на строеж е построена сграда, по силата на чл. 92 ЗС такава сграда е станала държавна собственост, респ. публична държавна собственост, и поради този й статут както при действието на първоначалната редакция на чл. 86 ЗС, така и при последващите редакции и понастоящем по отношение на нея не е възможно да бъде придобита по давност. В такава хипотеза лицето, което е упражнявало фактическата власт върху постройката, не може да придобие собствеността върху нея по давност, независимо от началния момент и продължителността на упражняваната фактическа власт. Наличието на така формираната практика на ВКС изключва приложимостта на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а съответствието между нея и въззивното определение изключва основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК. Следва да се отбележи също, че за крайния резултат по делото е без значение дали постройката е със статут на търпим строеж, тъй като това няма отношение към собствеността. В практиката на ВКС преобладаващо се приема, че удостоверението за търпимост урежда правното положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони, но е неотносимо към вещноправните последици от незаконното строителство (Решение № 60087 от 28.06.2021 г. по гр.д.№ 3984/2020 г., ВКС, ІІ г.о.).