Определение № 397 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3333/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 24.04.2013г. по гр.д.№14924/2010г., в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е определено паричното уравнение, което Н. Н. В. е осъдена да заплати на на И. Л. Ч. за уравнение на дяловете по извършване на делбата. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадената касационна жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса трябва ли въззивната инстанция да съобрази обективно настъпили /новонастъпили/ в хода на делото факти, а именно промяната на пазарните цени на делбените недвижими имоти, с оглед промяната на пазарната конюнктура, както и по въпроса трябва ли въззивният съд да събере и цени доказателства за тези новонастъпили обективни факти, а именно-актуалните пазарни цени на делбените имоти. К. поддържа, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК съделителката И. Л. Ч. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване като съображенията за това са следните: В обжалваното решение е прието, че първоинстанционният съд е този, който постановява съдебния акт по извършване на делбата, като въззивният съдебен състав преценява материалната законосъобразност на първоинстанционното решение от 12.07.2010г. за наличие на правнорелевантните факти към приключване на устните състезания, към който момент следва да се ценят. Прието е, че нормата на чл.188, ал.3 ГПК/отм./, според която въззивният съд като съд по същество следва да цени настъпили след предявяване на иска за делба факти, се отнася до хипотеза на волеви действия на страните или трети лица, не и до обективно настъпващи факти от категорията на промяна на пазарната стойност или наем на недвижими имоти. Изложени са съображения, че действителната пазарна цена на имота е стойността, отчитаща както конкретното техническо състояние на имота, така и икономическите параметри, обусловени от предлагане и търсене на пазара на недвижими имоти по регион, така че цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещи лица по чл.157 ГПК/отм./, както е сторено и в първоинстанционното производство, като наред с това приетите преди постановяване на решението от 12.07.2010г. експертни заключения на СТЕ са в календарен период по-малък от 6 месеца и не са оспорени по надлежния за това ред от недоволната страна, обуславящо стойностите на имотите по дадените след влизане в сила на решението по чл.282, ал.1 ГПК и надлежно приети в хода на делбения процес експертни заключения, послужили за база на съда при преценка на цената. С оглед на това и с оглед конкретното съдържание на въззивната жалба, в която не се сочи какъвто и да било порок на първоинстанционното решение е прието, че същото следва да бъде оставено в сила като неотносимите доказателства, вкл. изслушаната съдебно-техническа експертиза във въззивната инстанция съдът няма и задължение да обследва. Изложени са съображения, че жалбоподателката Н. В. е заявила произволно, че й определено парично уравнение в размер над дължимия, но дори не е посочила в какъв размер счита това да е така и по какви конкретно оплаквания, поради което не разколебава направения извод за дължимост на районния съдия, че обжалването в частта за определеното на жалбоподателката парично уравнение е неконкретизирано и при непроведено доказване на нещо друго-жалбата не съдържа точно указания за конкретни пороци на обжалваното решение, само се сочи, че се обжалва и се иска отмяна на решението в частта по определеното парично уравнение. В представеното с изложението решение №1199/03.11.2008г., постановено по гр.д.№3447/2007г. на ІV ГО на ВКС е прието, че по смисъла на чл.288, ал.5, пр.2 ГПК/отм./ имотите се оценяват по действителната им стойност, която е средната пазарна цена според търсенето и предлагането към момента на ликвидиране на съсобствеността. В представеното с изложението решение №1290/13.01.2009г., постановено по гр.д.№5488/2007г. на І ГО на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.288, ал.5 ГПК задължава съда при извършване на делбата чрез възлагане на неподеляем имот по реда на чл.288, ал.2 и 3 ГПК/отм./ да определи действителната му пазарна цена към извършване на делбата, като в случая последното съдебно заседание е проведено пред въззивната инстанция на 30.05.2007г., а пазарната цена на делбения имот и сумите за уравнение на дяловете са определени въз основа на заключение на техническата експертиза, определящо стойността му към 2005г., което е квалифицирано като съществено нарушение на разпоредбата на чл.288, ал.5 ГПК/отм./. В представеното с изложението решение №487/05.07.2010г., постановено по гр.д.№1277/2009г. на І ГО на ВКС са изложени съображения, че доколкото въззивното решение следва да бъде отменено в частта по извършване на делбата, то делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд за изслушване на нова експертиза за определяне на действителната пазарна стойност на имотите, тъй като от оценяването им са изминали около две години и с оглед динамиката на пазара на недвижимите имоти през този период съществува вероятност цената да се е променила значително. В представеното с изложението решение №1131/07.10.2008г., постановено по гр.д.№4806/2007г. на V ГО на ВКС е прието, че независимо, че във въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението за разпределяне на дяловете по чл.292 ГПК и решаване на спора чрез теглене на жребий, въззивният съд е бил длъжен да се занимае и с въпроса за оценката на дяловете, защото в хода на въззивното производство по делото, продължило повече от четири години, е настъпило съществено изменение на пазарната стойност на имотите, а законът разпорежда всеки имот да се оценява по действителната му стойност-чл.288, ал.5 ГПК/отм./. Прието е също така, че въззивното производство е започнало като спор относно способа за извършване на делбата, който индиректно включва и спор относно цената, защото единият от дяловете е имот с по-добри показатели и по-висока цена, като при тази конкуренция съдът следва да се съобрази с принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване, като определи сумите за уравнение на дяловете на базата на действителната пазарна стойност към момента на постановяване на въззивното решение. В представеното с отговора решение №2/13.02.2013г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1187/2010г. по описа на ВКС, І ГО по въпроса към кой момент следва да се определи цената на имота и сумите за уравнение на дяловете при извършване на делбата чрез възлагане на неподеляем имот по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ е прието, възлагане на имота е извършено с решението на първата инстанция и с това решение е определена неговата цена, на чиято база са уравнени дяловете, като заключението на вещото лице не е оспорено и то е било основата, възприета от районния съд. Прието е, че въззивното решение, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, съответства на т.12, изр.2 от ТР №1/19.05.2004г. Според настоящия състав спецификата на разглеждания случая обуславя наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпрос, който следва да бъде уточнен съобразно правомощията на касационната инстанция /т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ както следва: Представлява ли промяната в пазарните цени на делбените недвижими имоти обективно настъпил /новонастъпил/ в хода на делото факт, длъжна ли е въззивната инстанция да съобрази тази настъпила в хода на делото промяна, следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като даденото в обжалваното решение разрешение противоречи на приетото в представеното от касатора решение №1131/07.10.2008г. по гр.д.№4806/2007г. на V ГО на ВКС, постановено по реда на чл.218а ГПК/отм./. Останалите представени от касатора и от ответника по касационна жалба решения не съдържат разрешение на така поставения въпрос-разглеждат хипотези, които макар и да касаят начина на определяне на дължимото уравнение във фазата по извършване на делбата, разкриват специфики, които не могат да обосноват извод за противоречиво разрешаване. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение