Определение № 354 от 24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2102/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Д. М., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат Д. Д., срещу определение № 1022 от 24.04.2020 г. по ч.гр.дело № 1315/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2395 от 04.02.2020 г. по гр.д. № 15537/2019 г. на Софийски градски съд. С него след като е допуснато изменение на предявените от К. Д. М. искове до размера от 1250 лв., които да се считат частично предявени от общата искова претенция от 280 000 лв., е прекратено производството по гр.д. № 15537/2019 г. по описа на Софийски градски съд и делото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. Въззивният съд е приел, че жалбоподателката - ищец с писмена молба от 03.02.2020 г. е заплатила по сметка на Софийски градски съд държавна такса и е уточнила, че пълният предявен размер на предявените искове е 1250 лв., които са част от общата искова претенция от 280 000 лв. Посочил е, че Софийският градски съд, съобразно така поисканата защита и правилата на родовата подсъдност, правилно е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Софийски районен съд, поради което е потвърдил обжалваното определение за изпращане на делото по подсъдност на Софийския районен съд. В частната касационна жалба са изложени твърдения за неправилност на определението на въззивния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката твърди наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, като се позовава на решение по дело С-571/16 на С.. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно чл. 274, ал. 3, т. 1, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Допустимостта на касационното обжалване в тези случаи се предпоставя от въведените основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая касаторът не е посочил конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното определение в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз или който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно т. 1 от посоченото тълкувателно решение, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на определението на апелативния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение