Определение № 173 от 30.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1062/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК за проверка изпълнението на законовите изисквания за допускане до касационно обжалване на решение №20.11.2015 по въз. гр. д.№4249/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-г състав, обжалвано с касационна жалба на П. В. С., чрез адв. И. И. Й. –Т., с което е потвърдено решение от 07.03.2014 г. и решение от 24.09.2014 г. по гр. д. №41933/2012 г. на Софийски районен съд, 36 състав.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] [населено място] счита, че касационната жалба е процесуално недопустима като се позовава на разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК ред. Д.В. бр.100/2010 г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване исковете с цена на иска под 5 000 лв.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение от 07.03.2014 г. и решение от 24.09.2014 г. по гр. д. №41933/2012 г. на Софийски районен съд, 36 състав .С решението от 07.03.2014 г. са отхвърлени предявените от П. В. С. от [населено място] срещу „Д. Ем Д. [фирма], [населено място] искове с пр. осн. чл. 163,ал.3 ЗУТ за заплащане на сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поправяне на магазин №8, находящ се в [населено място],[жк], бл. 429 на сутеренния етаж, както и за заплащане на сумата 1250 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучен месечен наем за периода от 03.02.2012 г. до 30.07.2012 г. и са присъдени разноски.

С решението от 24.09. 2014 г. е допълнено първото решение като с него е отхвърлен предявения от П. В. С. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с пр. осн. чл.163,ал.3 ЗУТ за осъждане на „Д. Ем Д.-3” да извърши основен ремонт на изградената от него водопроводна и канализационна инсталация на жилищната сграда, находяща се в [населено място], ж.к „М. 4, бл. 429.

При тези данни на осн. чл. 280,ал.2 ГПК обжалването на решението от 07.03.2014 г. е процесуално недопустимо, доколкото цената на двата обективно съединени искове е под 5 000 лв. С оглед на това касационната жалба срещу това решение следва да се остави без разглеждане като производството по нея бъде прекратено.

Досежно допълнителното решение касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в срок ,от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, доколкото решението е постановено по неоценяем иск. С оглед на това ,по отношение на това решение следва да се извърши проверка относно изпълнение на изискванията за допускането му до касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при гаранционната отговорност за изпълнителя на строежа възниква задължението да гарантира за даден срок определени качества на строителните дейности, които той е извършил, както и да отстрани онези недостатъци и повреди по тях, които ще възникнат до изтичане на този срок. С оглед на това за да се ангажира гаранционната отговорност на ответното дружество следва да се провери дали от събраните доказателства се установява, че е налице некачествено изпълнение на възложените на ответника строителни дейности по изграждане на водопроводната инсталация в процесната жилищна сграда. Прието е, че това обстоятелство не се доказва с приетата в производството по обезпечаване на доказателства съдебно - техническа експертиза. Прието е, че некачественото изпълнение и причинната връзка с настъпилите вреди са в доказателствена тежест на ищцата, която следва да установи тези обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.В тази насока въззивната инстанция е препратила към решаващите мотиви на първоинстанционния съд, които е споделила напълно. С първоинстанционното решение е прието, че с предявения иск се цели ангажиране на гаранционната отговорност на ответника .След обсъждане на събраните по делото доказателства / СТЕ, изготвена в производството по обезпечаване на доказателства, дадените от вещото лице обяснения в съдебно заседание, както и изготвената по делото нова съдебно - техническа експертиза и обясненията на вещото лице по нея/ съдът е формирал извод, че по делото не е установено некачествено изпълнение от [фирма] на строителни дейности по водопровода на сградата, както и причинна връзка между тях и появилия се през 2012 г. теч, от който са настъпили вреди в процесния магазин, собственост на ищцата.

При тези решаващи мотиви в представеното изложение касаторът е формулирал следните правни въпроси, квалифицирани като материалноправни, които счита, че са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/, а именно:

1. Допустимо ли е строителят и който и да е носител на гаранционна отговорност да се освободи от същата единствено с възражението, че е възможно вредите да са настъпили вследствие други причини, различни от извършената от него работа, без да ги посочи и докаже? Допустимо ли е в такива случаи съдът да възложи в тежест на ищеца доказването на отрицателен факт, а именно: липсата на други такива причини ?

2. Допустимо ли е съдът да изследва основателността на иск с правна квалификация по чл. 163,ал.3 ЗУТ в зависимост от това дали възложителят е направил всички възражения при приемането на работата, включително възражения за недостатъци, които се появяват по- късно.

Счита,че основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е изпълнено и по следните процесуалноправни въпроси:

1.Допустимо ли е съдът да прилага правилата за разпределяне на доказателствената тежест, които се отнасят до доказването на общата отговорност за вреди по чл. 264 ЗЗД при предявен иск с пр. квалификация по чл. 163,ал.3 ЗУТ.

2.Чия е доказателствената тежест за доказването на причинната връзка между изпълнената от строителя работа, възникналия дефект и произтеклите от това вреди, при положение, че ищецът е доказал наличието на следните факти: недостатък в работата, изпълнена от строителя в гаранционния срок и причинени вреди в следствие на този недостатък.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да се допусне касационно обжалване следва да са изпълнени комулативно две предпоставки: касаторът да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос и по отношение на него да е изпълнено допълнително основание / критерий/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Правните въпроси следва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая по отношение на формулираните въпроси, касаторът се позовал на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК бланкетно без да е го е обосновал по какъвто и да било начин, поради което съдът не може да извърши преценка дали същото е изпълнено. Същевременно решаващите мотиви и на двете съдилища касаят гаранционната отговорност по чл. 163 ЗУТ, а не тази по чл. 264 ЗЗД ,поради което зададените в тази връзка въпроси нямат обуславящ характер и следователно не отговарят на изискването за правен въпрос.Същевременно по въпроса за разпределението на доказателствената тежест съществува многобройна и трайна съдебна практика, която е в съответствие с правната норма на чл. 154 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. От посочените като материалноправни въпроси, този под №1 е некоректно формулиран, доколкото предявеният иск е отхвърлен доколкото ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че вредите са резултат от некачествената работа на ответника и по този начин да преодолее направеното от последния възражение.

Като второ основание за допустимост на касационно обжалване касаторът е посочил това по чл. 280,ал.1,т.1ГПК - противоречие със задължителна практика на ВКС. В тази връзка се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с Определение №604/29.11.2013 г. по гр.д. №5152/2013 г., ГК, І г.о. досежно въпроса дали решенията по неоценяем иск подлежат на касационно обжалване. Цитираното определение е постановено по чл. 288 ГПК и не съставлява „задължителна практика” по смисъла на ТР №1/19.02.2009 г.ОСГТК. Освен това поставеният въпрос не касае предмета на спора по същество, а даденото указание от въззивният съд, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, което нито създава, нито лишава страната от право на обжалване. Сочи се и противоречие със ТР №88/1984 г. от 28.02.1984 г., което също няма характер на задължителна практика / т.2 от ТР №1/19.02.2009 г.ОСГТК/, но противоречието с него би обусловило изпълнение на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Такова обаче не може да бъде установено поради липса на формулиран правен въпрос. Същото се отнася и до твърдяното противоречие с Р №411/27.10.2011 по гр.д. №1857/2010 г., ІV ГО на ВКС и Р №68/05.07.2012 г. по гр.д. №999/2011 г. ІІІ ГО на ВКС, които са постановени при условията на чл. 290 ГПК и имат задължителен характер, но липсва формулиран въпрос.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита, че не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване на решението в частта, в която е потвърдено решение от 24.09.2014 г. по гр. д. №41933/2012 г. на Софийски районен съд, 36 състав и такова не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд