Определение № 4415 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4701/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. срещу определение № 2624 от 21.10.2022 г. по в. ч. гр. д. № 2901 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 7818 от 12.08.2022 г. по гр. д. № 6069 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, I-20 състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е постановено от незаконен състав, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: М. Д. е предявил срещу Софийския районен съд частични искове за заплащане на 150 000 лв. обезщетение за имуществени загуби и 150 000 лв. пропуснати ползи, причинени от определение № 12389 от 15.01.2019 г. по ч.н.д. 13100 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, с което е потвърдено постановление от 12.07.2018 г. по прокурорска преписка 46094/2014 г. на Софийска районна прокуратура. Макар ищецът да е квалифицирал исковете си по чл.2в от ЗОДОВ, в исковата молба не е посочил нарушения на конкретни норми от правото на ЕС, а е изложил твърдения за допуснати от съда и прокуратурата процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е приел, че исковете са заведени срещу съда в качеството му на работодател на съдия за извършени действия, за които магистратът се ползва с имунитет, който е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на граждански иск срещу него за вреди от такива действия. Тъй като отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД, имунитетът на съдията е процесуална пречка и за предявяване на иск за вреди срещу съда. Позовал се е на практиката на ВКС в този смисъл, която се съдържа в определения № 1263 от 12.11.2015 г. по гр. д. № 5220/2015 г. на IV ГО, № 288 от 10.03.2011 г. по гр.д.№1343/2010 г. на III ГО, № 43 от 26.02.2015 г. на II ГО и № 12 от 13.01.2010 г. по ч. гр. д. № 3/2010 г. на III ГО. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение, препращайки към неговите мотиви. Частният жалбоподател желае да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречие с цитирани от него решения на Европейския съд по правата на човека относно допуснати нарушения на правото по чл.6, параграф 1 от КЗПЧОС на справедлив процес от безпристрастен съд. Нарушенията според него се състоят в това, че както съдията в Софийския градски съд, така и съдиите от състава на Софийския апелативен съд не са се отвели по това дело, въпреки че по други негови дела са се отвеждали. За разлика от решенията на Съда на ЕС обаче, решенията на Европейския съд по правата на човека не са сред актовете, които могат да послужат за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Не се констатира и твърдяното от касатора противоречие между обжалваното определение и практиката на ЕСПЧ. Според тази практика решаващо е не субективното чувство на страната относно пристрастността на съдебния състав, а дали при конкретните обстоятелства опасенията са обективно оправдани/33.Nortier v. the Netherlands, 13924/88, 24 август 1993 г./. В случая наличието на предходни отводи по други дела, които са постановени при определени обстоятелства, не е достатъчно, за да обоснове основание за отвод по конкретното дело, което зависи от различни факти/определение № 358 от 07.05. 2021г. по гр. д. № 509/2021 год. на III ГО на ВКС/. След като частният жалбоподател не е изложил такива факти, нито при субективна преценка/лични убеждения на конкретен съдия/, нито при обективна преценка/легитимна външна причина/ може да се достигне до извода за пристрастност на съдиите съобразно практиката на ЕСПЧ. Следователно по поставения въпрос касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Няма никакво отношение към случая посоченият от частния жалбоподател Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., тъй като се отнася за защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение