Определение № 1542 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1969/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищците В. С. И. и Е. Б. С., срещу определение № 2515 от 27.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1015/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 8498 от 25.07.2022 г., постановено по гр.д. № 31166/2021 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е върната исковата молба на жалбоподателите относно предявения при условията на евентуалност иск по чл. 124 ГПК срещу „Еделвайс - 3 Бояна“ ЕООД, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат плащане на такси за управление и поддръжка по договор за управление и поддръжка на общи части в комплекс от затворен тип "Еделвайс 3" от 25.09.2019 г., за периода от 11.03.2021 г. до пълно отстраняване на неизпълнението на договорни задължения на ответника. Касаторите излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че е било нарушено диспозитивното начало в процеса, тъй като с дадената от въззивния съд правна квалификация е изменен предметът на спора. Считат, че е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, а не иск по чл. 124, ал. 3 ГПК за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения, доколкото претенцията на ищците се изразява в това да се установи правото им по чл. 6, ал. 3 от процесния договор, съгласно което собственикът се освобождава от задължението да заплаща годишна такса при наличието на системно неизпълнение на договорните задължения от страна на инвеститора. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се сочат бланкетно основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е формулиран правен въпрос. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК– очевидна неправилност. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по частната касационна жалба „Еделвайс - 3 Бояна“ ЕООД, в който се навеждат доводи за липса на основанията за допускане на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, с оглед на което тя е допустима. Въззивният съд е приел, че жалбоподателите са предявили в условията на евентуално съединяване с множество искове за нищожност на процесния договор за управление и поддръжка на общите части в комплекс „Еделвайс 3“ иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено на правото им спрямо ответника „Еделвайс - 3 Бояна“ ЕООД, на основание чл. 6, ал. 3 от горепосочения договор, да бъдат освободени от годишната такса поради системно неизпълнение на договорените задължения, считано от 11.03.2021 г. (след изтичане на срока на нотариална покана) до датата на пълно отстраняване на допуснатите неизпълнения. Видно от съдържанието на исковата молба, твърденията са, че ответникът не изпълнява задълженията, предвидени в процесния договор по чл. 2, ал. 1, т. 1. 1. и т. 1.2., както и чл. 5, ал. 1, т.1.1., т. 1.2. и т. 1.4., за поддръжка и управление на общите части във връзка с настъпил теч в притежавания от ищците самостоятелен обект, за който се е смятало, че е причинен от повреда във водоснабдителните съоръжения на комплекса. Въззивният съд е счел, че изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на исковата молба в горепосочената ѝ част е правилен. Приел е, че съгласно чл. 124, ал. 3 ГПК иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи, а в настоящия случай няма правна норма, от която ищците да извличат правото им да постигнат едностранно промяна в породеното от договора за управление и поддръжка на общи части правоотношение. Заключил е, че за ищците липсва правен интерес от предявения иск, тъй като те могат да защитят правото си чрез друг иск, различен от установителния. По наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване: В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се сочат основанията за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е формулиран правен въпрос. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване на въззивно определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В настоящия случай касаторите не са формулирали правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК- очевидна неправилност. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Горепосочените пороци на съдебен акт не са обосновани от касаторите, а и не се констатират от настоящата инстанция. Изложените в жалбата твърдения за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение във връзка с дадената правна квалификация на предявения иск представляват оплаквания за неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които са неотносими към първата фаза на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, а подлежат на преценка само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване. Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал. 2 ГПК, поради което.