Определение № 402 от 03.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 797/2011 г.
ВКСII гражданско отделение03.11.2011 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 40776 от 2.06.2010 г. на С. П. П., Ю. П. Т., К. Ц. С., Л. Ц. Г., Д. С. Б. и П. С. Б., чрез пълномощника адв.Е. Г., против решение 22.04.2010 г., постановено по гр.д. № 3876 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 797 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. П. П., Ю. П. Т., К. Ц. С., Л. Ц. Г., Д. С. Б. и П. С. Б., чрез пълномощника адв.Е. Г., против решение 22.04.2010 г., постановено по гр.д. № 3876 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 30.06.2008 г. по гр.д. № 7220/2006 г. на Софийски районен съд, 31 състав отхвърляне на предявения от С. П. П., Ю. П. Т., К. Ц. С., Л. Ц. Г., Д. С. Б. и П. С. Б. против К. Т. И., С. И. В., М. И. И., И. М. Т., Л. С. П. и Г. С. Р. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че общия на страните наследодател М. Т. К. е бил собственик на описаните 10 земеделски имота в землището на кв.Ч.. Ответниците по касационната жалба К. Т. И., С. И. В., М. И. И., И. М. Т., Л. С. П. и Г. С. Р. не са изразили становище. Настоящият състав на ВКС констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: съгласно чл.280, ал.2 ГПК /редакция ДВ бр.59 от 2007 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. При липса на легално определение на термина „обжалваем интерес”, същият следва да се преценява с оглед цената на иска и предмета на обжалване, което следва от изискването въззивният съд да посочи дали решението му подлежи на касационен контрол /чл.273 във връзка с чл.236, ал.1, т.7 ГПК/, а това е възможно само въз основа на регламентираните в закона обективни критерии – цена на иска и интерес за съответната страна да обжалва решението в неизгодната за нея част. В случая исковата молба е предявена при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ и цената на иска при спорове за вещно право върху недвижим имот се определя върху ¼ от данъчната му оценка. От приложеното на лист 34 от първоинстанционното дело удостоверение за данъчна оценка на процесните 10 имота е видно, че цената на иска за всеки от тях е под 1000 лв., от което следва, че въззивното решение е влязло в сила с постановяването му. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение