Определение № 829 от 23.09.2010 г. на ВКС

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. П. П. е подала касационна жалба срещу решение № 365 от 12.11.2009 г. по гр.д. № 313 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място] с което се е произнесъл по обективно и субективно предявените искове по чл.108 ЗС 33,90% идеални части от за дворното място върху което е построен апартамент с площ от 105,67 кв.м., изграден на втория етаж от жилищната сграда в УПИ І-1456 от кв.210 по подробния устройствен план на[населено място] ,установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД на договора за окончателно разпределение на жилищата, построени при условията на чл.192, ал.14 З./отм./ в частта, в която е участвал не собственика К. Г. С.; да се прогласи нищожността на н.а. № 120, т.02, н.д. № 703 от 1979 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която К. Г. С. е участвал като съделител ведно[населено място] П. на 33,90% идеални части от дворното място; да се прогласи нищожността на н.а. 123, т.01, рег. № 1256, д. № 81 от 2002 г., с която К. Г. С. е продал Ѕ ид.ч. от описаният по-горе апартамент на П. К. Г. поради заобикаляне на закона- невъзможен предмет и нищожно извършено нотариално действие. В касационната жалба прави оплакване за неправилност на решението като намира същото за незаконосъобразно- противоречие с материалния закон и произнесено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необосновано. Заявява искане за неговата отмяна и произнасяне пред настоящата инстанция по съществото на спора като бъдат уважени, предявените искове. Основно счита, че е извършено неправилно тълкуване на т.4 от Постановление № 5 от 1972 г. на Пленума на Върховния съд. На второ място несъответен на материалния закон бил извода, че сключеният договор по реда на чл.192, ал.4, вр. с ал.1 от З./отм./ е нищожен поради противоречие с повелителните правила на закона при участието на К. С. Към касационната жалба е представено изложение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК посочващо ,че правният спор не е решен по непротиворечив начин с практиката на ВКС по въпроса за придобиването в СИО на жилище, построено по реда на груповия строеж върху идеална част от място, собственост на единия от съпрузите. Ответниците П. К. Г., К. Х. Г. и К. Г. С. са представили отговор на касационната жалба, в което излагат подробни доводи както срещу искането за допускане на касационна проверка, така и срещу оплакванията за неправилност на решението. Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното: Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението, атакувано с касационната жалба на Д. П. П. не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като сочените основания не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Липсва поставяне на материално правен или процесуален въпрос по които касатора счита, че съдът се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС или съдилищата. Окръжен съд,[населено място] е отхвърлил обективно и субективно съединените искове по чл.108 ЗС срещу П. К. Г. и К. Х. Г. за 33,90% идеални части от дворното място върху което е построен апартамент с площ от 105,67 кв.м., изграден на втория етаж от жилищната сграда в УПИ І-1456 от кв.210 по подробния устройствен план на[населено място] ведно с прилежащите общи части на сградата. Отхвърлил е и останалите искове както следва: установителния иск по чл.26, ал.1 ЗЗД срещу П. К. Г. и К. Х. Г. и К. Г. С. на договора за окончателно разпределение на жилищата, построени при условията на чл.192, ал.4 З./отм./ в частта, в която е участвал не собственика К. Г. С., иска за прогласяване на нищожността на н.а. № 120, т.02, н.д. № 703 от 1979 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която К. Г. С. е участвал като съделител ведно[населено място] П. на 33,90% идеални части от дворното място и на последно място е отхвърлил иска да се прогласи нищожността на н.а. 123, т.01, рег. № 1256, д. № 81 от 2002 г., с която К. Г. С. е продал Ѕ ид.ч. от описаният по-горе апартамент на П. К. Г. поради заобикаляне на закона- невъзможен предмет и нищожно извършено нотариално действие защото е намерил, че К. Г. С. е станал съсобственик при условията на СИО ведно с касаторката на въпросния апартамент, включително и акцесорно притежаваните общи части на сградата и прилежащите идеални части от дворното място по реда на чл.192, ал.4 З./отм./ с оглед приложението на т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 1972 г. на Пленума на Върховния съд и чл.13, ал.2 от СК/ред.68 г./. Изложените мотиви относно възникването на имуществената общност и трансформирането й в дялова съсобственост са в съответствие с формираната практика на съдилищата по посочения въпрос. Придобиването на собствеността върху обект, строен с групов строеж става с договора по чл.192, ал.4 З./ отм./ при наличието на право на съсобственост върху терена или на учредено право на строеж. С този договор се конкретизират обектите, ведно с прилежащите части от общите части на сградата - чл.38, ал.1 ЗС. В случая е било установено, че всички участници в груповия строеж са съсобственици при равни права върху замята, поради което с изграждането на сградата и възникването на етажна собственост земята е загубила своето самостоятелно предназначение и е станала обща част по предназначение. Спецификата на проблема възниква с оглед това, че при едната съпружеска двойка, участвала в груповия строеж при изграждането на жилище единият не е съсобственик в мястото. Правилното на чл.13, ал.2 СК/ ред.1968 г./ по приложението на което е прието и посоченото тълкувателно решение определят ,че вещите придобити през време на брака с общ принос от двамата съпрузи се притежават от тях в имуществена общност. Правилото е валидно и когато е изградено жилище върху терен, който е собствен на единият от двамата съпрузи. В случая придобиването на жилището става в режим на етажна собственост като се придобива не само жилището, но и прилежащите общи части, включително и земята. Апартамента и общите части, включително и тези по предназначение са общност поради която отделните части в нея не могат да се притежават само от единия съпруг. Съпружеската имуществена общност възниква върху цялото жилище ,включително и върху общите части. В подкрепа на горния извод е чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността, съгласно който при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Етажната собственост включва собствеността върху конкретни имоти и съответния на тях дял от общите части на сградата. Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят -чл. 38, ал. 3 ЗС. При прекратяването на брака семейната имуществена общност се прекратява и оборимата презумпция е че вещите се съпритежават в обикновена съсобственост при равни квоти. Ответника К. Г. С. е прехвърлил на сина си с алеаторен договор своята идеална част от апартамента и сделката е действителна. Действителни са също така договора за делба по чл.192, ал.4 З./отм./ и посочените нотариални актове. Изложените съображения от въззивният съд и по тези искове са съответни на съдебната практика. Аргументацията на съдебният акт кореспондира с практиката на ВКС и на съдилищата по разгледаните с него релевантни факти. Постановеното решение е в съответствие с практиката на ВКС и с оглед това обстоятелство не се налага допускането му до касационно разглеждане, тъй като няма да допринесе за уеднаквяването на практиката на съдилищата, нито за развитието на правото или точното прилагане на закона какъвто е смисълът на факултативното касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,