Определение № 1033 от 13.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1689/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. Г.-Б. срещу определение №438 от 16.06.2023 г. по т.д.№873/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. С. Г.-Б. срещу решение №917 от 12.07.2022 г. по в.т.д.№994/2022 г. на ОС Варна. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва, че делото не е търговско, тъй като е било разгледано по общия исков ред, като ищцата е физическо лице, а и вземането, предмет на делото, няма търговски характер. Предвид изложеното се отмяна на обжалваното определение. Ответниците по частната жалба не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като вземанията, предмет на предявените обективно съединени искове, произтичат от търговска сделка, което определя и характера на делото като търговско, а размерът на цената на всеки от предявените искове е под законово определения в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно установената практика на ВКС понятието „търговско дело” по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК е по-широко от „търговски спор” по смисъла на глава X. на ГПК и същите не са тъждествени – както поради разликата в използваната от законодателя терминология, така и поради обстоятелството, че с оглед разпоредбите на чл.104, ал.1, т.4, вр. чл.365, ал.1 от ГПК, търговски дела с размер на цената на иска под 25 000 лв., се разглеждат от районните съдилища по общия исков ред, а не по реда на глава X. на ГПК, приложима само по отношение на търговски дела, разглеждани от окръжните съдилища като първа инстанция. В този смисъл търговският характер на делото не може и не се определя от процесуалния ред, по който се разглежда материалноправният спор и тъй като в случая, противно на твърденията в частната жалба, предмет на делото е оспорване съществуването на вземания, възникнали от сключена между търговци при упражняване на занятието им търговска сделка – договор за доставка и монтаж на съоръжения за плувен басейн, делото е търговско, при цена на всеки от обективно съединените искове по чл.464 от ГПК под 20 000 лв. и на основание чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол. С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение