Определение № 443 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7643/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р.Г.Д., В.И.Д. и Е.Р.Д, чрез пълномощника им адвокат В.М., против определение № 86 от 4.11.2013 г., постановено по гр.д. № СП 72 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено определение № 18 от 25.06.2013 г. по гр.д. № С-18/2013 г. на Софийски градвски съд, ІІІ-Б състав за допускане на обезпечение на бъдещия иск с цена 2 296 914.26 лв. по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, предявим от К. з срещу Р.Г.Д., В.И.Д. и Е.Р.Д. и срещу [фирма], гр.С. и [фирма], А. Е., С., представлявано от В.И.М. В жалбата са надени доводи за неправилно приложение на отменения ЗОПДИППД и за нарушение на действащия ЗОПДНПИ. Ответникът по частната жалба /К./ оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да постанови атакуваното определение Софийски апелативен съд е констатирал, че проверката срещу Р.Д. е започнала на 28.02.2012 г. при действието на отменения ЗОПДИППД и е приключила на 21.06.2013 г. при действието на ЗОПДНПИ, в сила от 19.11.2012 г., като на същата дата с решение № 197/21.06.2013 г. на К. е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу Р.Г.Д. на основание чл.13, ал.1, т.1 във вр. с чл.15, ал.3 ЗОПДИППД /отм./. Въззивният съд е приел за неоснователен довода на жалбоподателите, че след като производството за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност е образувано след 19.11.2012 г., то същото следва да се движи по действащия ЗОПДНПИ. Изложени са съображения, че законодателят изрично и ясно е уредил с § 5 от ПЗР ЗОПДНПИ, в сила от 19.11.2012 г., че неприключителите до влизането в сила на закона проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, се довършват при условията и по реда на отменения ЗОВДИППД. Тълкуването на нормата води до извод, че ако до влизане в сила на закона е започнава проверка, същата се довършва по реда на отменения закон и образуваното производство за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, въз основа на тази проверка, също ще се довършва при условията и реда на отменения закон. Това е така, тъй като проверката и производството са свързани – производството се образува въз основа на събрани доказателства в хода на проверката /чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗОПДИППД-отм./. При тези изводи не са обсъдени възраженията на жарлбоподателите за допуснати нарушения на разпоредби от ЗОПДНПИ, в сила от 19.11.2012 г., нито свързаните с тях доказателствени искания. Жалбоподателите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като считат че е необходимо тълкуване на § 5 ПЗР ЗОПДНПИ по въпроса за действието във времето на отменения ЗОПДИППД в случаите, когато проверката е започнала преди 19.11.2012 г., но производството за отнемане на имуществото, основано на тази проверка, е образувано след 19.11.2012 г. По поставения въпрос липсва практика на ВКС, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С § 2 ПЗР ЗОПДНПИ е отменен ЗОПДИППД, а с § 5 ПЗР ЗОПДНПИ действието на отменения ЗОПДИППД е продължено по отношение на неприключилите проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Както ЗОПДИППД-отм., така и ЗОПДНПИ уреждат двуфазно производство, включващо проверка /събиране на сведения и доказателства/ и образуване на производство с решение на комисията /обезпечаване на бъдещ иск и предявяване на иска/. Касае се за единно производство и след като същото е започнало при действието на ЗОПДИППД-отм. продължава при условията и по реда на този закон по силата на изричната норма на § 5 ПЗР ЗОПДНПИ, независимо в коя фаза се е намирало при влизане в сила на ЗОПДНПИ. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва че атакуваното въззивно определение е правилно. Доводите в частната касационна жалба са свързани с нарушение на чл.27, ал.3, чл.65, ал.2 вр. чл.62, чл.73, ал.1 и 2, чл.74, ал.1 и чл.75, ал.1 ЗОПДНПИ, но са неотносими към мотивите на въззивния съд, доколкото касаят неприложим в случая нормативен акт. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение