Определение № 29 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 996/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. чрез адв. П. Г. против решение № 332/16.03.2010 год., постановено по гр.д. № 1445/2009 год. на В. окръжен съд 3-ти състав, с което е оставено в сила решение № 1647/25.05.2009 год. по гр.д. № 1266/2006 год. на В. районен съд, в частта в която касаторът е осъден да заплати на Б. Д. П. сумата от 1812,33 лв., представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствения им недвижим имот, представляващ жилище № 39, находящо се на първия етаж на жилищна сграда в[населено място], ул.”Д. лебед „ №1 от 71,29 кв.м., заедно с избено помещение и ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, за периода от 03.03.2006 год. до 03.11.2008 год., както и разноски в размер на 72,49 лв. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск с пр. осн. чл. 31,ал.2 ЗС ,да бъде отхвърлен. С жалбата е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на осн.чл. 280,ал.,т.1,2 ГПК. Формулирани са процесуалноправни и материалноправни въпроси, които според него са решени в противоречие с практиката на ВКС или са решавани противоречиво от съдилищата / основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК/. Ответникът по касация Б. Д. П. от[населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и относно основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., счита, че касационно обжалване следва да се допусне по материалноправния въпрос относно предпоставките за уважаване на иска с пр. осн. чл. 31,ал.2 ЗС, уточнен по този начин съгласно неговите правомощия / виж т.1 ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/въз основа на поставените с изложението материално-правни въпроси от касатора. Съдът счита, че с обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с неговото разрешаване в представените с изложението Р от 15.05.2009 год. по гр.д. № 111/2009 год. на ОС,[населено място], Р № 747/13.05.2008 год. по гр.д. № 360/2008 год. на ОС,[населено място], Р от 15.11.2004 год. по гр.д. № 798/2003 год. на ОС,[населено място], /които са влезли в сила/, Р № 721/28.10.1992 год. по гр.д. № 580/1992 год. на ВКС, І г.о. и ТР № 129 от 30.06.1986 год. на ОСГК на ВС на РБ. Тези решения, включително и посоченото ТР на ОСГК на ВС на РБ нямат задължителен характер, поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК Визираните в изложението процесуалноправни въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, поради което същите, както и представените във връзка с тях съдебни актове не следва да се обсъждат в настоящото изложение., Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.