Определение № 447 от 24.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1798/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. „Югозападно държавно предприятие” ДП [населено място], чрез Държавно горско стопанство „С.”, представлявано от юрк. Е. С., е обжалвало въззивното решение на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, № 15 от 09.01.2020 г. по в. гр. д. № 680/2019 г., с което е потвърдено решението на Самоковския районен съд № 129 от 28.06.2018 г. по гр. д. № 1393/2017 г., с което e прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на касатора, че И. К. З. и Б. К. З. са собственици на основание наследяване и придобивна давност на недвижим имот с идентификатор № ...... по КККР на [населено място] окол, [община], с площ по скица 479 кв.м. В касационната жалба се поддържа, че решенията на предходните инстанции са постановени в пълно противоречие с императивната разпоредба на чл. 26 ЗГ, според която не е допустимо придобиването по давност на гори и земи в държавни горски територии без значение дали са публична или частна държавна собственост. Поддържа се нарушение на процесуалния закон във връзка с преценката на доказателствата по делото. Сочи се необоснованост на извода, че процесният имот не представлява гора или горска територия по смисъла на чл. 2 ЗГ. В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса възможно ли е поземлен имот, представляващ горска територия – частна държавна собственост, да бъде придобит по давност при действието на въведения от § 1, ал. 1 от ЗР на ЗД на ЗС (ДВ бр.46/2006 г.) мораториум. В отговора на касационната жалба ищците И. К. З. и Б. К. З., чрез адв. Л. Г., поддържат становище за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като искът е с цена под 5000 лв. Изложено е и становище са неоснователност на жалбата по същество. Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Предмет на производството е установителен иск за собственост, за който не е приложимо предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК ограничение за достъп до касационно обжаване с оглед цената на иска, поради което касационната жалба е процесуално допустима. Ищците твърдят в исковата молба, че техният баща К. З. П. е владял процесния имот още преди образуването на ТКЗС в землището на селото и продължил да го владее и след това, като владението продължило от неговите наследници в продължение на повече от 50 години. Сочат, че имотът не е земеделски и не е бил включен в ТКЗС, поради което не са били налице предпоставките за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Твърдят, че имотът винаги е бил дворно място до регулацията на селото и неоснователно е записан в кадастралната карта на името на ответника; че е заграден от всички страни с трайна ограда; че граничи с улица по регулационния план на селото, като от имота са отчуждени 51 кв.м. именно за тази улица, която е предвидена да обслужва имота съгласно регулационния план. Ответникът е възразил в отговора на исковата молба, че ищците не са заявили процесния имот за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ и не е отразен като собствен на ищците в картата на възстановена собственост, респективно в кадастралната карта. Съгласно последните горскостопански планове имотът е отразен като горска територия – частна държавна собственост, залесена с бял бор, която е незаконно оградена. Въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания въззивният съд е приел за установено, че още преди кооперирането на земите в землището на с. Долни окол наследодателят на ищците, а впоследствие и неговите синове (ищците) са владяли процесния имот общо в продължение на повече от 50 години, като същият не е бил включен в блок на ТКЗС, владян е в реални граници като нива в края на регулацията, в строителните граници на населеното място, като не е бил одържавяван или отнет по какъвто и да било начин. Изводът е направен въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, че процесният имот е нива, оградена с бодлива тел с колове, засадена с картофи, която от югоизток граничи с път и с регулацията на селото. Вещото лице е посочило, че имотът не представлява гора. Правните изводи на въззивния съд са, че правото на собственост върху имота е запазено в реални граници след образуването на ТКЗС, като същият е владян необезпокоявано от наследодателя на ищците до неговата смърт, а след това – от ищците, поради което правото на собственост е придобито на твърдяното основание – придобивна давност. За неоснователно е прието възражението на ответника, че имотът е имал земеделски характер, поради което правото на собственост върху него е следвало да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ, тъй като е установено, че процесното дворно място никога не е било включено в ТКЗС или друга селскостопанска организация, а след 1958 г. е имало селищен характер, независимо от първоначалното му предназначение за земеделско ползване, поради което е загубил качеството си на земеделски имот. При тези мотиви на въззивния съд не са обуславящи за делото поставените правни въпроси в изложението за допускане на касационното обжалване: 1. Допустимо ли е съдът да приеме, че не съществува пречка поземлен имот, представляващ горска територия – държавна частна собственост, да се придобие по давност, при условие че има валидно представен документ относно собствеността и правата върху процесния имот? 2. С въведения от § 1, ал. 1 мораториум от заключителните рзпоредби към закона за допълнение на Закона за собствеността спирането на давността практически прави ли невъзможно придобиването на поземлен имот, представляващ горска територия – държавна частна собственост чрез давностно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС или напротив? Въпросите са свързани с поддържаната от касатора теза, че процесният имот представлява горска територия – частна държавна собственост, която съдът е приел за неоснователна. Както се посочи фактическите изводи на съда са, че имотът не представлява гора или горска територия; не е бил одържавяван и винаги е представлявал дворно място до регулацията на селото, владяно от наследодателя на ищците, а впоследствие и от тях самите. При този извод съдът не е приел, че не съществува пречка да се придобива по давност имот, представляващ горска територия – частна държавна собственост във връзка с въведения с § 1, ал. 1 ЗР към ЗД ЗС мораториум за придобиване на имот частна държавна собственост. По изложените съображения поради отсъствие на общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК – формулиране на правен въпрос от значение за делото, касационното обжалване не следва да се допуска. Разноски на ответниците не следва да се присъждат за касационното производство, тъй като не са поискани. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение