Определение № 130 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Е. К. Д. и Г. К. Я., чрез пълномощника им адвокат П. Д. и на Х. П. Д., З. П. М., В. Й. М., Г. А. Б., И. Ц. Д., А. И. Д. и Ц. И. Д., чрез пълномощника им адвокат А. Б., против решение № 598 от 28.11.2013 г., постановено по гр.д. № 1032 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-П., гражданска колегия в частта, с която е отменено решение № 1212 от 28.06.2013 г. по гр.д. № 1728/2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, ІІІ гр.състав и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] против Х. П. Д., З. П. М., В. Й. М., Г. А. Б., Е. К. Д., И. Ц. Д., Ц. И. Д., А. И. Д. и Г. К. Я. ревандикационен иск по отношение на масивна триетажна сграда с площ от 1750 кв.м., ведно със 7604/13982 ид.ч. от дворно място в [населено място], област П., [улица], съставляващи част от ПИ № 3382, включена в УПИ І-3382, 3383, 3384-производствени дейности, кв.96-а по плана на [населено място], целият с площ от 13 982 кв.м., ведно с всички подобрения и насаждения в дворното място и със съответните проценти идеални части от правото на строеж за всяка една от конкретните постройки, основан на придобито право на собственост въз основа на непрекъснато давностно владение, осъществявано от [фирма] и неговите прехвърлители [фирма], [населено място] и „Гаранция-ЛН”, [населено място] в периода 1.08.1995 г. – 31.03.2006 г., като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер общо на 14797 лв. Ответникът по касационните жалби [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски. Тъй като в касационните жалби и отговорът по тях липсват доводи, касаещи фактическите изводи на съда, то следва, че въззивното решение е постановено при следната безспорна фактическа обстановка: през 1994 г. К. М. и Н. М. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имот, който през 1995 г. апортирали в [фирма], [населено място]. През 2000 г. акционерното дружество се снабдило с два констативни нотариални актове за собственост на УПИ І –3382,3383,3384 в кв.96-а по плана на [населено място], ведно с построените в него сгради и с договор от 27.09.2005 г. продало на [фирма], [населено място] 13892/16246 ид.ч. от дворното място и описаните в нотариалния акт сгради, като на 8.02.2006 г. между двете дружества е сключен договор за доброволна делба и [фирма], [населено място] придобива новообразувания УПИ І –3382,3383,338 с площ от 13892 кв.м., ведно с постройките в него и впоследствие го апортира в „Т. антика” Е., [населено място]. На 24.10.1997 г. е предявен иск за делба, по който на 31.03.2006 г. по молба на ищците са конституирани [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място]. С влязло в сила решение № 838/15.06.2010 г. по гр.д. № 2529/2009 г. на Пловдилския окръжен съд е допусната съдебна делба между П. Б., В. М., И. Д., Ц. Д., А. Д., Г. Б., К. М., Н. М., Г. Я. и Е. Д. на масивна триетажна сграда с площ от 1750 кв.м., ведно с 7604/13892 ид.ч. от дворно място, съставляващо част ПИ 3382, включена в УПИ І-3382,3383,3384-производствени и складови дейности, целият с площ 13892 кв.м., както и масивна двуетажна сграда – южна изба с площ от 725 кв.м. и масивна двуетажна сграда с осем помещения с площ от 150 кв.м., като искът за делба е отхвърлен спрямо [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], поради липса на техни права на собственост върху сънаследствения недвижим имот с оглед непораждане за двете дружества на противопоставими на сънаследниците права, произтичащи от сделките, извършени от К. М. и Н. М. и сделките между двете дружества, като следствие на непородени в полза на К. М. и Н. М. права от нищожното съобразно чл.42, б.”б” вр. чл.25, ал.1 ЗН саморъчно завещание на Х. П. С.-С. от 6.07.1993 г., както и с оглед относителната недействителност спрямо сънаследниците съобразно чл.76 ЗН на тези сделки по отношение на собствените на К. М. и Н. М. по 3/24 ид.ч. от имота. Делбата е извършена чрез съдебна спогодба от 17.01.2012 г., съгласно която масивна триетажна сграда с площ от 1750 кв.м., ведно със 7604/13892 ид.ч. от дворно място, съставляващо част ПИ 3382, включена в УПИ І-3382,3383,3384-производствени и складови дейности е придобита в общ дял от П. Б., В. М., Г. Б., Г. Я., Е. Д., И. Д., Ц. Д. и А. Д., като същите са въведени във владение на 28.11.2012 г. по изп.д. № 30/2012 г. на СИС при ПРС, І район. При горните факти, въззивният съд е приел за неоснователно направеното възражение за недопустимост на ревандикационния иск, поради наличие на сила на пресъдено нещо, тъй като в делбеното производство са отречени правата на праводателите на ищцовото дружество. Изложени са съображения, че в делбеното производство са отречени правата на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], придобити по силата на деривативни придобивни основания /апортна вноска, договор по н.а. № 190/2005 г. и договор за доброволна делба от 08.02.2006 г./ поради това, че прехвърлителите им К. М. и Н. М. не са били собственици на имота както и поради относителната недействителност спрямо наследниците на посочените сделки за по 3/24 ид.ч. от имота, но в това производство не е разглеждан въпросът дали в полза на тези ответници е текла придобивна давност и дали те са станали собственици на имота на това оригинерно придобивно основание, който въпрос не е можел да бъде предмет на обсъждане доколкото те са били конституирани като ответници по делото по искане на ищците именно поради извършените разпореждания в тяхна полза с имота. Същевременно е счетено, че по отношение на дружествата не може да бъде приложено автоматично и правилото на чл. 226, ал. 3 от ГПК за прехвърляне на спорното право в хода на процеса и обвързаността на правоприемника от силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение, тъй като то е приложимо единствено в случай на прехвърляне на спорното право въз основа на правна сделка, но не и при претенция, основана на оригинерно придобивно основание. По отношение на осъществяваната от ищеца и неговите прехвърлители фактическа власт върху имота са обсъдени събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания и е прието, че същите установяват през периода 01.08.1995 г. – 07.09.2005 г. [фирма], [населено място] е осъществявало фактическа власт върху процесния недвижим имот, след този момент до 2007 г. тя е продължила чрез [фирма], [населено място], откогато до 28.11.2012 г. имотът бил ползван от ищцовото дружество. В посочените периоди всяко от дружествата е демонстрирало както с публичните си действия /подобряване на имота и извършване на строително-монтажни дейности в него, декларирането му в данъчната служба и заплащане на данъци и местни такси за него, включване в капитала си, предприемане на действия за обявяване на имота като митнически склад и снабдяване с всички необходими документи за осъществяване дейността по производство на вино/, така и с частните си действия /наемане на охранителна фирма и въвеждане на специален пропускателен режим в имота, недопускане в двора на лица, претендиращи, че са съсобственици, отдаване на имота под наем/, че владее имота за себе си със съзнанието, че е негов собственик, като това владение е било явно, с намерение да се свои вещта за себе си, противопоставено на собствениците, до които намерението е достигнало, трайно, непрекъснато и необезпокоявано до 31.03.2006 г., когато е депозирана молба в съда /приравнена по правни последици на искова молба, с която се предявява иск/ за конституиране на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] като страни в делбеното производство. Прието е, че владението на [фирма], [населено място] не е било смущавано във форма и степен, имащи за последица прекъсване на давността по смисъла на чл. 116 от ЗЗД преди предяване на иска за делба, и собствеността върху имота е придобита чрез осъществена фактическа власт върху имота с намерение за своене, като владението е била явно и демонстрирано по отношение на всички останали трети лица и непрекъснато в периода периода 01.08.1995 г. – 31.03.2006 г., когато е депозирана молба в съда за конституиране на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] като страни в делбеното производство, като към този момент [фирма], [населено място] е придобила правото на собственост върху имота по силата на това оригинерно основание, след което го е внесло в капитала на [фирма], [населено място]. Прието е, че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота без правно основание, тъй като липсва правно основание, годно да се противопостави на ищеца, като съдебното решение по делбеното дело, послужило като основание за извършване на въвод във владение на имота, не разпростира субективните предели на силата на пресъдено нещо върху [фирма], [населено място], което не е била страна в това производство и не е приобретател на спорното право по смисъла на чл. 226, ал. 3 ГПК. К. считат, че касационното обжалване следва да се допусне с оглед проверка допустимостта на въззивното решение при преценка налице ли е сила на пресъдено нещо на решение № 838/15.06.2010 г. по гр.д. № 2529/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърен иска за съдебна делба на имота по отношение праводателите на ищцовото дружество и делбата е допусната между ответниците по настоящия ревандикационен иск. Съдът приема, че следва да се провери допустимостта на въззивното решение, с оглед на което да се допусне касационно обжалване. К. се позовават и на противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли да се зачете придобивна давност, започнала да тече преди 22.11.1997 г. по отношение на имот, възстановен по ЗВСОНИ /какъвто е настоящия/, но представените съдебни решения разглеждат спор, при който собствеността е възстановена по административен ред, а не по силата на закона, поради което не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Считат, че изводът на съда, че [фирма], [населено място] не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за допускане на делбата противоречи на Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Посоченото противоречие не е налице, тъй като тълкуването по т.3 касае придобиване на признати с решението по допускане на делбата права в съсобствеността в хода на делбения процес, а в настоящия случай ищцовото дружество е придобило права в хода на делбата, в която са отречени правата на праводателите му. К. Х. П. Д., З. П. М., В. Й. М., Г. А. Б., И. Ц. Д., А. И. Д. и Ц. И. Д. поставят въпроса допустимо ли е в един и същ субект да се съчетава едновременно качеството на титуляр на правото на собственост и качеството владелец, като поддържат, че апелативният съд е пренебрегнал недопустимостта на конкуренцията на придобивни основания – деривативни и оригинерни, изразена в приложените решения на ВКС. С. противоречие с практиката на ВКС не е налице, тъй като констатациите в атакуваното решение за извършени сделки са само с оглед изводите за упражняване на фактическа власт върху имота, но е признато само оригинерно придобивно основание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение