Определение № 322 от 14.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 734/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.Р. Г. Г. от САК касационна жалба на К. П. К. срещу решение № 1111/29.07.2022г. по възз.гр.д.№ 1796/2021г. на САС.С него е потвърдено решение № 260283/14.01.2021г. по гр.д.№ 4219/2017г. на СГС, с което са обявени за относително недействителни, на осн. чл.135, ал.1 ЗЗД, по отношение на „Хроно“ ООД следните разпоредителни сделки, извършени с офис № 3, с идентификатор № 68134.1500.360.1.113 по КККР на [населено място]: сключеният между „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Санте“ ЕООД, като продавач, и М. З. К. и К. П. К., като купувачи, договор за покупко-продажба от 16.07.2015г., обективиран в нотариален акт № 73, т.I, рег. № 2803, дело № 52/2015г. на Нотариус М. Г. и извършената от М. З. К. и К. П. К. непарична вноска/апорт/ в „Ментон“ ЕООД, вписана в Търговския регистър на 13.07.2016г. и вх.№ 49116/10.08.2016., акт № 19, том 115, дело № 35905/2016г., в Службата по вписванията-София. В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по т.2 и т.3 на чл.281 ГПК.Според касатора предявеният против него иск с правно основание чл.135 ЗЗД е недопустим, тъй като ищцовото дружество няма качеството на кредитор по отношение на него като ФЛ.Поддържа, че са останали необсъдени представените по делото и неоспорени писмени доказателства, установяващи придобиването от касатора в режим на СИО на процесния офис и възмездното прехвърляне на дяловете на касатора в „Ментон“ ООД.Намира, че не са изпълнени правомощията на съда за разпределяне на доказателствената тежест в доклада по чл.140, ал.3 ГПК.Искането е за отмяна на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД досежно Ѕ ИЧ от процесния офис и за отхвърляне на иска в тази част. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.3 ГПК, но не са формулирани конкретни правни въпроси. С писмен отговор „Хроно“ ООД оспорва наличието на въведените основания за касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Извън хипотезите на чл.280, ал.2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от въведените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението само да го конкретизира, уточни и квалифицира.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване произтича от това, че касаторът не е формулирал правни въпроси, отговарящи на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на общата предпоставка за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК, сама по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Поради изложеното и тъй като не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, не следва да се допуска касационно обжалване. На ответника по касационната жалба се присъждат доказаните с представените договор за правна помощ и преводно нареждане разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 1800лв. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: