Определение № 207 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 653/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 546 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 284/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав решение от 24.02.2010 г. по гр. д. № 1605/2006 г., е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 94, ал. 2 ЗАПСП за заплащане на сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от нарушаване на авторското право върху илюстрациите в „Малка книжка за мечтите”. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, а при условията на евентуалност – за недопускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Подробни съображения е изложил в писмен отговор от 21.04.2011 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск за парично вземане, цената на който е под законово установения лимит. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение