Определение № 1955 от 04.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4480/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на община Благоевград, подадена чрез старши юрисконсулт М. В. – И., срещу въззивно решение № 1116/01.08.2022 г. по гр. д. № 3474/2021г. на Апелативен съд - София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК. Твърди се, че е налице противоречие с решение № 141/2021г. по гр.д.№3052/2019г., ВКС, ІV г.о. Не се поставят никакви правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Изложението проследява мотивите на въззивния съд като акцентира върху нарушения на материалния и процесуалния закон, необоснованост на изводите за наличие на деликт и ангажиране отговорността на общината, неправилна преценка на доказателствата. Основанието по чл.280,ал.2, предл.3 ГПК се мотивира с необснованост и допускане на съществени процесуални нарушения. Ответникът по касационната жалба Д. А. А., Б., не е подал писмен отговор по чл.287 ГПК. Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 389/2021г. по гр. д. № 1434/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград в обжалваната осъдителна част, с която община Благоевград е осъдена да заплати на Д. А. 6000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие нападение на 02.08.2020г. от безстопанствено куче. Въззивният съд е възприел фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК относно осъщественото противоправно бездействие на служители на ответника, механизма на настъпване на вредите, характера и тежестта на уврежданията, съответно размера на справедливото обезщетение за търпените от ищеца вреди, претърпени от ухапване от безстопанствено куче в Б. на 02.08.2020г., изразяващи с в болки, страдания, стрес, битови неудобства след претърпяната операция, налагащи ползване на чужда помощ, страх от кучета, Приел е,че е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника за противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа, което поведение се изразява в бездействие за овладяване популацията на безстопанствените кучета. За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже по безспорен начин противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод изпълнението на възложена работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили за него вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не се дължи доказване, че поведението на служителя на ответника е виновно. Когато искът се основава на противоправно поведение, изразяващо се в бездействие, както е в случая, за да бъде то противоправно е необходимо лицето да е било адресат на задължение за действие. Противоправността е разминаването между дължимо и извършено. В конкретната хипотеза връзката между ответника и безстопанствените животни, в частност кучетата, към момента на увреждането – 02.08.2020г., произхожда от уредбата в Закона за защита на животните, глава пета. В ЗЗЖ са предвидени задължения на общините – общинските съвети и кметовете за овладяване популацията на безстопанствените кучета, изразяващи се в приемане на програми и предвиждане на средства за изпълнението им. Във връзка с това, общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета - да ги настанят в приют и те да бъдат кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани срещу бяс ( чл. 41 и 47, ал.1 ЗЗЖ и § 5 ПЗРЗЗЖ). Основната мярка за надзор е настаняването на кучетата в приюти, но се допуска кучетата да бъдат връщани и на местата, от които са взети (чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ). В този случай обаче е предвидено изрично, че кучетата са под надзора и грижите на общините (чл. 47, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 49 и чл. 50 ЗЗЖ). Следователно, независимо от вида на мерките (настаняване в приют или връщане по места), общината е адресат на задължение да осъществява надзор върху безстопанствените кучета, като по този начин се гарантира както опазването на живота и доброто състояние на кучетата, така и безопасността на хората, тъй като кучетата, в частност тези с агресивно поведение, представляват опасност за живота и здравето на хората. В случая като относим към твърдяната дата на настъпване на вредите ответникът е представил сключен от него през 2019г. договор, с максимален срок на действие до 12.08.2020г., с предмет „услуги по залавяне, ветеринарно - медицинско обслужване с настаняване в приют за безстопанствени животни и помещения, свързани с намаляване популацията на безстопанствените кучета, при съобразяване със ЗВМД, ЗЗЖ, Общинската програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и действащото в страната законодателство“. От показанията на свидетеля Б. /управител на дружеството – изпълнител по договора/ става ясно, че капацитетът на изградения приют фактически не отговаря на нуждите на града, като той основно функционирал като кастрационен и ваксинационен център, за да се контролира популацията на кучетата; посочила е още, че има дежурен в общината, за да приема сигнали за безстопанствени кучета. Следователно, след като безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, това само по себе си означава, че общината не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор, предвидени в ЗЗЖ. При това положение са неоснователни възраженията на ответника, с които цели освобождаването си от отговорност, основани на предприети мерки и програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. След като безстопанствено куче е нападнало безпричинно човек, тези мерки не са достатъчни и по същество са безрезултатни по отношение на конкретното куче, което ответникът е длъжен да надзирава. Въззивният съд е приел, че е проведено пълно доказване на факта, че ищецът е ухапан от безстопанствено куче. За да направи този извод, е извършил съвкупна преценка на събраните гласни доказателства на очевидци на събитието, медицинската документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Посочил е, че се касае за увреждания, причинени на 02.08.2020г. от куче и кучето не е имало стопанин – по него не е имало каишка или друг отличителен белег, нито е било с придружител; то е захапало ищеца за крака пред магазин в [населено място], след което свидетелката С. се обадила на телефона за спешни повиквания 112 (съгласно и представения нарочен удостоверителен документ за това). Ответникът не е провел насрещно доказване, опровергаващо, проведеното от ищеца, с което се установява твърденият механизъм на причиняване на вредите. Заключението на СМЕ, преценено съвкупно с останалите доказателства, установява несъмнената причина за уврежданията – описаните в медицинската документация увреждания отговарят на нараняване при ухапване от куче, потвърдено категорично от вещото лице при приемане на заключението, като за произхода на раната експертът съди от това, че е разкъсно - контузна рана със значително размачкване на меките тъкани и бактериално замърсяване, причиняващо много лесно инфектиране. От заключението е прието за установено още, че получената от ищеца травма е довела до трайно затрудняване на функцията на левия долен крайник за повече от 30 дни поради наличното разкъсване на мускулус аддуктор лонгус, както и че след травмата е извършена оперативна интервенция - хирургична обработка за отстраняване на девитализираните тъкани, промивка и шев на разкъсания мускул, след което е проведено лечение с антибиотици и смяна на превръзки. Получената травма е причинила значителни болки и страдания през първите 2-3 дни, след което за около 1 месец болките са били с умерен интензитет, като от медицинската документация е установено, че раната е била спокойна, без усложнения; травматичните увреждания са довели до трайни груби козметични белези, но не и до трайни функционални увреждания, тъй като функцията на крайника е възстановена напълно. Въззивният съд е посочил, че липсва основание за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер трябва да бъде определен при съблюдаване на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При съобразяване на претърпените болки и страдания от травматичното увреждане, в това число и интензивни, изразяващо се в разкъсно – контузна рана, включително и в разкъсване на мускул, обработени оперативно със зашиване на мускула, и предприетото последващо антибиотично лечение със смяна на превръзки, с период на възстановяване около месец, през който функцията на увредения ляв крайник е била трайно затруднена, довело до затруднения в самообслужването в ежедневието, при остатъчни козметични дефекти, както и с оглед обстоятелствата, при които е причинено увреждането, въззивният съд е посочил, че дължимото обезщетение не може да бъде определено под присъдения размер от 6 000 лв. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационната инстанция няма правомощия да извлича правния въпрос от касационната жалба и от оплакванията на касатора. При непосочване на конкретен правен въпрос не може да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК. За пълнота в случая следва да се посочи, че в съответствие с константната съдебна практика въззивният съд е приел, че след като по делото е установено бездействие на служители и органи на общината и от това са последвали вреди за ищеца, гаранционно – обезпечителната отговорност на община Благоевград следва да бъде ангажирана на основание чл. 49 ЗЗД. Отговорността на общината е за бездействие на органите й във връзка с изпълнение на вменените от закона задължения за овладяване на популацията на бездомните кучета, включително чрез изолирането им в специално пригодени за това места-приюти. Приел е, че с оглед представените по делото доказателства /включително свидетелски показания и СМЕ/, ищецът е провел пълно и главно доказване на всички правнорелевантни обстоятелства. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалвано решение е валидно, като същото не е вероятно недопустимо или очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира основно с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения, представляват касационни оплаквания и не могат да се проверят в производството по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по селекция на касационната жалба. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.