Определение № 996 от 19.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 791/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], представлявано от А. Е. З. чрез процесуален представител адв. П. Д. срещу определение № 216 от 13.07.2011г. по ч. гр. дело № 325/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено определение № 518 от 31.05.2011г. по гр. дело № 74/2011г. на Габровски окръжен съд, с което е върната исковата молба на [фирма], [населено място] срещу наследниците на И. М. Й. – А. Б. Й., А. И. Й. и С. И. Й. като недопустима на основание чл. 130 ГПК и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че отговорността на наследниците на бившия управител на дружеството за причинени от същия вреди следва да се ангажира съгласно чл. 145 ТЗ и чл. 60, ал. 1 ЗН. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да направи извод за недопустимост на предявения иск, въззивният съд е приел, че независимо от договорното основание на иска по чл. 145 ТЗ, същият е и строго личен иск по аргумент от 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, както и че не е налице взето решение от ОС на съдружниците на [фирма], [населено място] за неговото предявяване и за назначаване на представител. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател, въпреки дадените му указания с разпореждания от 18.08.2011г. и 20.09.2011г., връчени на процесуалния представител адв. П. Д. съответно на 31.08.2011г. и 28.09.2011г., не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Бланкетното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Направените оплаквания за неправилност на определението поради противоречие със закона и процесуалните правила са от значение за правилността на обжалваното определение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение