Определение № 11840 от 30.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10080/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод определение № 9710 от 16.10.2023 г., постановено по адм. дело № 9491/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на шесто отделение, с което е повдигнат спор за подсъдност между ВАС и Административен съд Търговище за разглеждане на жалба подадена от „Пролине“ ЕООД, [ЕИК], против решение № 391 от 18.08.2023 г. на заместник-министъра на труда и социалната политика. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия, за да се произнесе по спора, съобрази следното: С решение № 391 от 18.08.2023 г. на заместник-министъра на труда и социалната политика, оправомощен със заповед № РД-03-13/11.07.2023 г. от министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР), във връзка с чл. 27а, ал. 1, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта, е отказано издаването на удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави на „Пролине“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, ул. Стефан Караджа № 4. По жалба на дружеството срещу това решение е образувано адм. дело № 173/2023 г. по описа на Административен съд Търговище, който с постановено по него определение № 386 от 26.09.2023 г., е прекратил производството по делото и на основание чл. 135, ал. 2, вр. чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, го е изпратил за разглеждане на ВАС. За да постанови определението си административният съд е приел, че в решението е издадено при упражняване на конституционните правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление и компетентен да разгледа жалбата е ВАС. Тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, комуто делото е изпратено по подсъдност, с определение № 9710 от 16.10.2023 г., постановено по адм. дело № 9491/2023 г. е формирал извод, че не е родово компетентен да разгледа правния спор. Посочил е, че оспореното решение не е издадено от министъра на труда и социалната политика, а от заместник-министър в условията на делегиране на компетентност. По преписката е представена заповед № РД-03-13/11.07.2023 г., с която министърът на труда и социалната политика на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията е възложил на заместник-министъра изпълнението на посочените конкретни функции, включително да отказва издаването на удостоверения за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Оспореното решение е постановено от длъжностно лице, овластено от министъра на труда и социалната политика чрез делегиране на правомощия, което е определящо за родовата подсъдност на основание чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. последно АПК – за съответния административен съд. Върховният административен съд, петчленен състав, като извърши проверка на постановените по делата съдебни актове и представените доказателства приема, че компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата на „Пролине“ ЕООД срещу решение № 391 от 18.08.2023 г. на заместник-министъра на труда и социалната политика е Административен съд Търговище. Общата подсъдност на административните съдилища е уредена в чл. 132, ал. 1 АПК. С тази разпоредба е предвидено, че на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни като първа инстанция на Върховния административен съд. В ал. 2 от същата норма законодателят лимитативно е регламентирал административните дела, подсъдни на Върховния административен съд, сред които не е оспорването против административни актове на заместник - министрите. Според чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. последно АПК, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Изключението е в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица. Тогава издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. В случая оспорването е срещу акт на длъжностно лице в производство по издаване на лицата по чл. 3, т. 1 НУРИПДНР на удостоверения за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (Сравн.: чл. 10 и чл. 12, ал. 1 и ал. 3 НУРИПДНР) по силата на делегираната му от министъра компетентност, а не по силата на заместване на министъра като ръководител на ведомството. Този акт не е издаден от министъра на труда и социалната политика, нито е издаден вместо министъра на труда и социалната политика, т. е. при заместване. Разликата между материалноправната делегация на правомощия и института на заместването е разяснена в тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/2002 г. на ВАС. Актът, чиято законосъобразност е предмет на делото е постановен от длъжностно лице, овластено от министъра на труда и социалната политика чрез делегиране на компетентност и това обстоятелство определя родовата подсъдност. С оглед изложеното компетентен да разгледа жалбата срещу решение № 391 от 18.08.2023 г. на заместник-министъра на труда и социалната политика, е Административен съд Търговище, предвид седалището на дружеството-жалбоподател „Пролине“ ЕООД, което е в гр. Търговище. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия