Определение № 459 от 05.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3287/2018 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Х. Н., чрез адвокат Р. Р. от САК срещу определение № 1607 от 22.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2105/2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено протоколно определение от 27.11.2017 г. по гр.д. № 6012/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ въззивен състав, с което е върната въззивната й жалба срещу постановеното първоинстанционно решение на Софийски районен съд. В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като са изпълнени указанията на съда за представяне на адвокатско пълномощно за извършване на всички съдопроизводствени действия във въззивното производство, а посоченото в него е техническа грешка, която не изключва останалите правомощия на процесуалния представител. В изложение към частната касационна жалба са наведени доводи за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: Необходимо ли е изрично пълномощно за подаване на въззивна жалба от процесуален представител – адвокат на страна по делото, като се твърди противоречие по въпроса с решение № 190 от 27.12.2010 г. по т.д. № 511/2010 г. на ВКС и определение № 176 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 1072/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.; Адвокатско пълномощно, включващо правомощие за подаване на отговор на въззивна жалба и осъществяване на процесуално представителство пред въззивна инстанция, включително за извършване на всички позволени от закона процесуални действия, дава ли представителна власт за пълномощника да подаде и въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Според жалбоподателя определението противоречи на определение № 849/02.07.2013 г. по гр.д. № 3362/2013 г. и определение № 731/28.12.2009 г. по ч.гр.д. № 674/2009 г. Отделно се поддържа, че определението е очевидно неправилно, тъй като въззивната инстанция не е разгледала направеното възражение, че с отговора на въззивната жалба е направено изрично изявление, че се поддържа подадената от Е. Н. въззивна жалба, което е направено от процесуален представител с надлежна представителна власт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 2015 г. и бр.86 от 2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела. Преценката на съда, дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК, се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото, според чл.70, ал.1 ГПК. Предявеният иск за обезщетение е с цена под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване, предвиден в закона, поради което обжалваното определение на въззивния съд, с което се оставя без уважение частната жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба на Е. Х. Н., също не подлежи на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение