Определение № 4931 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 557/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. М. Р. и С. Д. Р. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 144 от 26.10.2023 г. по гр.д.№ 144/ 2023 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Ловешки окръжен съд по гр.д.№ 37/ 2022 г. и като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателите против Застрахователно акционерно дружество „Бул инс“ АД искове за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им К. Л. М., настъпила в резултат на пътно – транспортно произшествие на 08.11.2021 г. с лек автомобил Опел Астра, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Д. Б., чиято отговорност е застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.01.2022 г. до окончателното им изплащане, за разликата над 160 000 лв за всеки от ищците до пълния предявен размер от 200 000 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото. Въззивното решение не е обжалвано от ответника по делото, няма съмнения по валидността му, поради което в частта, в която исковете са уважени до размер 160 000 лв за всеки от ищците, то е влязло в сила. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол жалбоподателите поставят материалноправни и процесуалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. следва да бъдат уточнени и обобщени в следния смисъл: за приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и кои са критериите, формиращи съдържанието на понятието справедливост; нарушава ли съдът този принцип, ако при определяне на размера на обезщетението не посочи, не анализира и не се съобрази с конкретните за разглежданото дело факти; не посочи съществените критерии за понятието справедливост и не ги съпостави реално с доказателствата по делото; не съобрази указанията, дадени т.ІІ на ППВС № 4/ 1968 г.; не вземе предвид отразяващите промените в икономическата обстановка нормативно определени лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; длъжен ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценката на събраните по делото доказателства да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила; да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства и отхвърля други, като не ги тълкува превратно или обсъжда избирателно само части от тях. Касаторите поддържат, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това поддържат, че обжалваното решение е очевидно неправилно, без да излагат конкретни съображения в какво тази неправилност се състои. Ответната страна Застрахователно дружество „Бул инс“ АД оспорва жалбата с доводи, че поставените въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и че въззивният съд стриктно е приложил указанията по ППВС № 4/ 1968 г. Счита, че доводите на касаторите са относими към правилността на решението, а не към наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Излага и доводи по същество. Жалбата е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - основателно. Въззивният съд приел, че на 08.11.2021 г. на главен път І-3, км 144+450, настъпило ПТП между товарен автомобил МАН с полуремарке и скорост на движение от 60 км/ч. и лек автомобил Опел Астра, управляван от Д. Б. със скорост 118 км/ч. На около 20 м преди мястото на удара, лекият автомобил навлязъл в лентата за движение на насрещно движещия се в посока гр.София товарен автомобил, при което настъпил удар между предна лява част на лекия автомобил и предна лява част на влекача МАН. Причината за ПТП била единствено внезапното навлизане на лекия автомобил в лентата за насрещно движение. На лява задна седалка, зад водача на лекия автомобил Опел Астра, към момента на ПТП се намирал К. М. – син на ищците. В резултат на удара той получил съчетана черепномозъчна-гръдно-коремна травма, изразяваща се в счупване на черепни кости, излив на кръв под меките мозъчни обвивки и между твърдите и меки мозъчни обвивки, контузии в мозъчния паренхим, двустранно счупени ребра с разкъсване на плевралните листове и излив на кръв в двете гръдни кухини, контузии на белия дроб, на сърцето, кръв в коремна кухина, разкъсани слезка и черен дроб, кръвонасядания на меки тъкани в малкия таз и около бъбреците. Травматичните увреждания били в пряка и непосредствена връзка с произшествието и били получени от удари в и от части на купето при рязката промяна на посоката и скоростта на движение на автомобила при челния удар в товарния автомобил. Семейството на ищците било много добро и грижливо към децата, които имат, гордеели се с К., който бил много добър ученик и проявявал артистичен талант. След инцидента ищците спрели да общуват с други хора. Смъртта на детето отключила при бащата смесено тревожно – депресивно разстройство, а майката преживяла остра стресова реакция, която довела до развитие на смесено тревожно-депресивно разстройство, което продължавало и понастоящем. И при двамата била налице лека психологична личностова промяна, характеризираща се с депресивен стил на мислене и депресивни личностни особености, ограничаване на социалните контакти. При тази установена фактическа обстановка съдът извел от правна страна, че водачът на лекия автомобил е предизвикал ПТП с противоправното си поведение - нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се във внезапно навлизане в лентата за насрещно движение. Смъртта на сина на ищците била в пряка и непосредствена причинна връзка с това поведение. Налице били предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на автомобила, който бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество. С оглед на това, за застрахователя възникнало задължението да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица вреди. Това не било спорно, спорни били само размерите на дължимите обезщетения за причинени неимуществени вреди. Съдът посочил, че релевантни обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на следващите се обезщетения на родителите на загиналото дете били хармоничните отношения в семейството; изключителния шок, който смъртта на сина им предизвикала у родителите му, съпроводени с остра стресова реакция при майката и тревожно депресивно разстройство при бащата; обстоятелството, че бащата е възприел сина си непосредствено след произшествието, когато все още е бил жив, макар и в безсъзнание; предизвиканата от смъртта на сина им промяна в живота на ищците; възрастта на загиналото дете – на 14 години и обстоятелството, че същото е отглеждано от родителите си и поведението му ги е карало да се гордеят с него, имали са планове за неговото бъдеще. Като отчел всички тези обстоятелства, съдът определил обезщетението в размер на по 160 000 лв. за всеки един от ищците – родители на загиналото дете. Обезщетение в по-голям размер не следвало да бъде присъждано, тъй като въпреки променения емоционален свят на родителите, те не са развили психично заболяване или разстройство, не са употребявали медикаменти за преодоляване на преживяната психотравма. Този размер бил съобразен със съдебната практика по сходни случаи, което също се явявало ориентир за разбирането на справедливостта към момента на настъпването на вредите. Не са налице основания за допускане на така мотивираното въззивно решение до касационен контрол като „очевидно неправилно“. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Тези предпоставки не се обосновават от жалбоподателите, поради което касационно обжалване и на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. То обаче следва да бъде допуснато по първия поставен от касаторите материалноправен въпрос - за приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и кои са критериите, формиращи съдържанието на понятието справедливост - който обуславя обжалваното решение, а е налице и допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Останалите въпроси и доводите на страните ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения съдът