Определение № 355 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3250/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4573/03.07.2019 година, подадена от Център за спешна медицинска помощ (ЦСПМ) [населено място], против решение № 128/29.05.2019 година на Окръжен съд Добрич, постановено по гр. д. № 231/2019 година. С обжалваното решение съставът Окръжен съд Добрич е потвърдил първоинстанционното решение № 154/07.02.2019 година на Районен съд Добрич, постановено по гр. д. № 2778/2018 година, с което са уважени предявените от Н. Г. К. против ЦСМП [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и за отмяната като такова на уволнението му от длъжността „шофьор на линейка“, с място на работа ФСМП [населено място], извършено със заповед № РД-11-10/01.06.2018 година и заповед № РД 09-52/01.06.2018 година на Директора на ЦСМП [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 187, т.9 от КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението работа. В подадената от ЦСМП [населено място] касационна жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а също така и че е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от Н. Г. К. против ЦСМП [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е посочил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Н. Г. К. е подал отговор на същата с вх. № 5504/21.08.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 128/29.05.2019 година на Окръжен съд Добрич, постановено по гр. д. № 231/2019 година, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. ЦСМП [населено място] е бил уведомен за обжалваното решение на 05.06.2019 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е вх. № 4573/03.07.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Добрич е приел, че съществуващото между Н. Г. К. и ЦСМП [населено място] трудово правоотношение е било прекратено със заповед № РД - 11-10/01.06.2018 година и заповед № РД 09-52/01.06.2018 година на Директора на ЦСМП [населено място], с които на К е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Наказанието било наложено за това, че на 16.05.2018 година при изпълнение на служебните си задължения Н. Г. К. управлявал санитарен автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. [рег.номер на МПС], без охладителна течност, което довело до прегряване на двигателя и предизвикало неговото увреждане, което според работодателя представлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 9 от КТ. Съставът на Окръжен съд Добрич е посочил, че при съвкупната преценка на събраните доказателства намира, че не е налице виновно неизпълнение от страна на Н. Г. К. на задължението му да не поврежда имуществото на работодателя. Характерът на изпълняваната трудова функция и степента на отговорност при изпълнение на възложените задължения с оглед значимостта и не само за опазването на имуществото на работодателя, но и за безопасността на други лица, действително изисквали строго съблюдаване на определения ред за извършване на конкретната дейност по управление на поверения автомобил, включително следене на предупредителните светещи символи с цел предотвратяване на повреда на автомобила, за да се осигури безопасното му управление. В исковата си молба Н. Г. К. признавал, че по време на движение е светнала индикацията за неизправност на автомобила, а в обясненията си, че са светнали лампите на таблото за ABS и лампата за неизправност на автомобила, че е постъпил както са го правили всички негови колеги-рестартират и продължават, както и че е спрял, когато колата си „сменила гласа“. Събраните гласни доказателства съдържали информация, че предупредителните светещи символи на таблото на колата и друг път са светвали при гаснене на колата по време на движение, че при техническа проверка не е открита повреда, че в тези случаи шофьорите рестартирали колата в движение и продължавали без последствия за автомобила. Предназначението на тези символи безспорно било да индикират за повреди в автомобила, но при конкретния такъв при гаснене в движение тези символи са светвали безпричинно (при липса на констатирана повреда и без последствия за автомобила), и правило при управлението му станало рестартирането му в движение, при което светещите символи угасвали. При условие, че в началото на дежурството била извършена проверка и било установено наличието на необходимото количество охладителна течност, по който факт страните не спорели, както и това, че колата не била използвана до първото повикване към 14. 40 часа, така и това, че не се установявало изтичането на охладителната течност да е станало преди това, то очевидно било станало в диапазона от първото повикване и преди приключване на изпълнението на второто. Не било установено естеството на повредата-скъсването на водното съединение, но след като пълното изтичане на охладителната течност било станало в рамките на посоченото време, минимум в рамките на началото на изпълнение на второто повикване, то очевидно се касаело до съществено нарушение на целостта на водното съединение, позволило сравнително бързото изтичане на антифриза, при което и предвид съществуващия проблем (след смяна на двигателя колата е гаснела и лампите на таблото са светвали без причина), както и след като и градусомера не е индикирал за повишаване на температурата Н. Г. К. обективно бил лишен от възможност своевременно да се ориентира по светването на символите за конкретен проблем, в частност за сравнително бързата промяна на нивото или липсата на охладителна течност, и за необходимостта от незабавно преустановяване на движението на автомобила, за се предотврати прегряването и повреждането на двигателя. В показанията на свидетеля И. Л. И. се съдържала информация, че Н. Г. К. е следил сигналните символи, констатирал е светването им по време на движение на два пъти, реагирал както и друг път и както и другите шофьори с оглед съществуващия проблем със светлинните индикатори- рестартирал и продължил. Следил е за температурата и споделил със свидетеля, че няма промяна в показанията на градусомера. Следил е и за работата на двигателя и е спрял своевременно -непосредствено след като е възприел сигнала за механичен дефект (промяна във звука му). При така установеното съставът на Окръжен съд Добрич намирал, че предявеният иск за отмяната на заповедите е основателен и следвало да бъде уважен. Основателен е и обусловеният от него иск по чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на Н. Г. К. на заеманата преди уволнението длъжност. В приложеното към касационната жалба на ЦСМП [населено място] изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е поискало решението на Окръжен съд Добрич да бъде допуснато до касационно обжалване по отношение на правните въпроси за това след като съдът е приел за налични основанията за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение, съставляващо управление на МПС без охладителна течност, чия е доказателствената тежест за доказване твърдението на дееца, че това се дължи на неизправност на контролните прибори; налице ли е пълно доказване на факта на неизправността на двата отделни контролни прибора, след като липсва такова твърдение за единия от тях, а за другия съществува признание на работника, че е светел; налице ли е пълно доказване на твърдението на ищеца за неизправност на аналоговия контролен прибор след като този факт се установява само от показанията на свидетел, на който самият ищец му е казал това и без свидетеля обективно да е възприел и да е могъл да възприеме твърдението на ищеца при изключен двигател на автомобила и за това представлява ли изобщо доказателство самото твърдение на ищеца, че при възникване на аварията първото спиране на автомобила се дължи на предходно установени неизправности на контролните прибори, а не на налично вече прегряване на двигателя, като при рестартирането му същият окончателно е блокирал едва след 50.00-60.00 метра именно в резултат на прегряването. По отношение на първия от поставените въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 235/15.04.2010 година, постановено по гр. д. № 673/2009 година и решение № 173/25.06.2014 година, постановено по гр. д. № 1025/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о. По отношение на втория въпрос се твърди противоречие с решение № 226/28.12.2012 година, постановено по т. д. № 1021/2011 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. По отношение на третия въпрос се твърди противоречие с решение № 226/26.01.1977 година, постановено по гр. д. № 1976/1976 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 1/19.03.2001 година, постановено по гр. д. № 687/2001 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.. По отношение на четвъртия въпрос твърдяното противоречие е с решение № 226/12.07.2011 година, постановено по гр. д. № 921/2010 година, по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Четвъртият от посочените по-горе въпроси не обуславя допускането на обжалваното решение на Окръжен съд Добрич до касационен контрол. Въззивният съд не е приел, че твърденията на ищеца са доказателство за посочените в тях факти и обстоятелства, а е приел същите за доказани въз основа на извършена от него съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Затова не е допуснато отклонение и от установената практика, че твърденията и обясненията на страната, с които тя потвърждава свои твърдения и възражения по делото не са доказателство за тях, а могат да бъдат доказателство само ако установяват неизгодни за страната факти. Също така съставът на Окръжен съд Добрич не се е отклонил от установената практика, че по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните по делото носи доказателствената тежест за установяване на фактите, на които основава своите искания или възражения. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили-чл. 127 от ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално. Съдът преценява дали даден факт е доказан с оглед на всички събрани по делото доказателства, като няма предвид от коя от страните са представени същите. Твърденията на ищеца трябва да бъдат установени при условията на пълно доказване, т. е. по безспорен и небудещ съмнение начин, докато доказването на ответника е непълно такова-трябва само да внася съмнение по отношение на твърденията на ищеца. При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Добрич не се е отклонил от така установената практика, поради което не са налице сочените от касатора основания за допускането на касационно обжалване и по първите три от посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси. В настоящето производство съдът не може да извършва проверка на фактическите изводи на въззивния съд, както и да преценява дали даден факт правилно е бил приет за доказан с оглед на съвкупната преценка на доказателствата по делото. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 128/29.05.2019 година на Окръжен съд Добрич, постановено по гр. д. № 231/2019 година, по подадената срещу него от ЦСМП [населено място] касационна жалба с вх. № 4573/03.07.2019 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение