Определение № 1239 от 18.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 668/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 719/20.12.2023 г. по ч.гр.д. №527/2023 г., с което Апелативен съд – Велико Търново потвърждава разпореждане № 578/27.09.2023 г. по гр.д. № 116/2023 г. на Окръжен съд – Габрово (неточно именувано „определение“) за връщане на исковата молба по недопустимите искове на П. Р. Р. за прогласяване нищожността на договора от 05.10.2022 г. за приватизационна продажба на един застроен недвижим имот в [населено място] срещу ответника „Детска специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести – Царица Йоанна“ ЕООД и ответника Н. А. Д. (продавач и купувач по договора) и за отмяна на два нотариални акта, констатиращи правото на собственост на продавача. Определението се обжалва от П. Р. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния процесуалноправен въпрос (уточнен и конкретизиран, съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): За допустимостта на иск за прогласяване на нищожността на договор за приватизационна продажба на имот (чл. 32, ал. 3, вр. чл. 35 ЗПСК) и отмяна на констативните нотариални актове, с които продавачът е признат за собственик по реда на чл. 587 ГПК, необходимо ли е ищецът да обоснове правен интерес или е достатъчно да се позове на публичния, обществен интерес? Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че е от значение за точното прилагане на чл. 124, ал. 1 ГПК и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК). По същество се оплаква, че определението е неправилно поради нарушение по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ответниците по касация „Детска специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести – Царица Йоанна“ ЕООД и областният управител на [населено място], ответник и по исковете и неговият помагач, възразяват, че въпросът няма претендираното значение, а определението е правилно. От ответника по касация Н. Д. не е постъпил отговор. За да констатира, че исковете са недопустими и не следва да се разглеждат по същество (чл. 130 ГПК), въззивният съд е приел да са предявени от трето за договора лице, което не излага твърдения по какъв начин рефлектира в правната му сфера договорът, с който първият ответник е продал на втория ответник един застроен имот в [населено място], т.е. прието е, че ищецът няма надлежна легитимация по предявените искове за нищожност на този договор. В своята практика Върховният касационен съд приема, че правният интерес е свързан с надлежната процесуална легитимация, а за нея съдът следи служебно. Приема се, че договорът има действие за страните (чл. 21, ал. 1 ЗЗД), но може да се отрази и в правната сфера на трето лице. Отражението/правоотношението на третото лице с една от страните по договора не е предмет на делото по предявения иск за прогласяване нищожността на договора, сключен между други (между ответниците), но обосновава правния интерес, а с това - и надлежната процесуална легитимация на ищеца. Това е една от изходните тълкувателни позиции, възприети в ТР №7/13.01.2023 г. по тълк.д. № 7/2020 г. ОСГТК на ВКС. Настоящият състав намира, че установената практика отчита, че процесуалните предпоставки са условия, предвидени от законодателя съдът да даде защита на субективното право или правоотношение, респ. да съдейства за удовлетворяването на молителя. Обяснението (целта на законодателя) да ги предвиди в процесуалните закони е да създаде яснота, добра организация и ефективност в правораздавателната дейност. Основанията за нищожност са условия, при които договорът не поражда никакво действие. Обяснението (целта на законодателя) е да защити публичния/обществения интерес. Общественият интерес изяснява кои пороци на договорите законодателят счита за най-тежки, поради което ги свързва с най-тежката гражданскоправна санкция. Правният интерес изяснява за кое трето лице ще е ефективна съдебната защита по предявен иск за нищожност на договор, сключения между други. Поради това съдебната практика приема, че правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка е само частен, а не публичен/обществен. Обжалваното определение съответства на установената практика на Върховния касационен съд и настоящият състав не съзира необходимост да я променя. То съответства и на установената практика на Върховния касационен съд, че само лицето, чиято правна сфера е засегната от констативен нотариален акт за собственост/издадения по реда на чл. 587 ГПК, може да предяви иск – в защита на своята собственост, и да поиска като последица от уважения иск съдът да отмени констативния нотариален акт – чл. 537, ал. 2 ГПК. На тази практика се основава ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. ОСГК. Повдигнатият въпрос обосновава определението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, но по него е изключена всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Въззивното определение, което съответства на казуалното и нормативно тълкуване, извършвано от Върховния касационен съд, не е и „очевидно неправилно“ в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, към която разпоредба чл. 274, ал. 3 ГПК препраща. При тези мотиви, съдът