Определение № 1055 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 603/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. В. Т. срещу въззивно решение от 04.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 456 /2009 г. на Хасковския окръжен съд, г. к., с което е оставено в сила решение от 29.05.2009 г. по гр.д. № 1960 /2007 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен искът на Т. В. Т., от гр. Х., срещу „М.” АД с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от професионално заболяване в общ размер 3,360 лева за закупуване на лекарства (за 2,160 лева) и за балнеолечение (за 1,200 лева) за периода от 20.11.2004 г. до 20.11.2007 г.. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и излага основания за това, както и въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и представляват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, които ще бъдат разгледани по-долу. Ответникът „М.” АД оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемият иск във въззивното производство е над 1,000 лева. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.200 КТ, поради липсата на предпоставката „наличие на неработоспособност над 50% (определената такава съдържа само 40% неработоспособност в резултат на професионално заболяване), независимо от наличието на останалите предпоставки, за което въззивната инстанция е препратила към решението на първоинстанционния съд. Следователно действително въззивният съд е основал решението си на първия повдигнат въпрос за това, дали уважаването на иск за присъждане на обезщетение по чл.200 КТ за вреди от професионално заболяване е обвързано с определения от органите на медицинската експертиза на работоспособността процент на трайна неработоспособност на лицето над 50 %, като е разрешил този въпрос различно от приетото от ВКС в решения по следните граждански дела: № 2487 /2008 г., № 268 /2009 г., № 483 /2009 г., № 69 /2009 г. и № 550 /2010 г., постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно т.2 от ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС това обуславя наличието на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК и допускане на касационно обжалване на решението. Останалите два въпроса – дали трябва да се установява актуалното състояние на трето лице – помагач и дали в експертизите, допуснати по спорове по чл.200 КТ следва да се включва специалист по трудова дисциплина и допустимо ли е при заболяване от смесен характер да се определят двама специалисти от едно и също направление, не са обусловили изхода от спора – привличането на третите лица – помагачи е допуснато и те са редовно призовани и тричленната експертиза е дала заключение за професионалния характер на заболяването, поради което те не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Спорът е трудов и жалбоподателят не дължи държавни такси за разглеждането му. Воден от изложеното съдът