Определение № 6025 от 23.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4879/2025 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Д., срещу разпореждане № 21396 от 28.08.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2749/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната подадената от него касационна жалба срещу решение № 4026/26.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2749/2024 г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като цената на иска е 10 000 лв. и постановеното по делото решение подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страни по делото /ответници/ с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационното обжалване, защото е постановено по предявен частичен иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от деликт с цена на иска от 3 000 лв., като част от сума в общ размер от 10 000 лв. Обжалваното разпореждане е правилно, а доводите на жалбоподателя, че цената на иска е 10 000 лв. и решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, са неоснователни. Решението на въззивния съд е постановено по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД с цена 3 000 лв. и това решение съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Обстоятелството, че искът е предявен като частичен от сума в общ размер на 10 000 лв., е ирелевантно за определяне цената на иска, защото съгласно приетото в т. 1 от ТР № 3/2016 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Следователно цената на иска се определя от размера на частично заявената от ищеца претенция, без да се съобразява посоченият от ищеца пълен размер на спорното право. След като в случая е предявен иск за вземане от 3 000 лв. като част от такова в общ размер на 10 000 лв., то и цената на иска се равнява на предявената в процеса претенция от 3 000 лв. и съответно по правилото на чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК,въззивното решение, постановено по този иск, не подлежи на касационно обжалване, поради което и подадената касационна жалба правилно е върната от въззивния съд. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение