Определение № 665 от 12.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3132/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Б. В. чрез адв. З. против решение № 2371/19.04.2024 г. по гр. д. № 10358/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, II – Б въззивен състав.

Ответникът Н. В. Н. не е взел становище по жалбата.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което след отмяна на решение № 7384/30.06.2022 г. по гр. д. № 1030/2022 г. на Софийски районен съд, I ГО, 125 състав като краен резултат са отхвърлени обективно предявените искове на П. Б. В. против Н. В. Н. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – за заплащане на сумата от 6 000 евро, представляваща авансово платена сума по развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 03.12.2018 г., заедно със законната лихва от 11.01.2022 г. до изплащането; с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД - за заплащане сумата от 6 000 евро, съставляващ даден задатък по чл. 3.1.3 от предварителния договор и с правно основание 92 ЗЗД – за заплащане на сумата от 4 100 евро, съставляваща неустойка за забава в изпълнението на насрещната страна по договора, съгласно чл. 3.1.1 от него и в тежест на ищеца са възложени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че по делото е представен документ, наименуван „предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот“ от 03.12.2018 г., сключен между ответника Н. В. Н. като продавач и ищеца П. Б. В. като купувач. С това съглашение ответникът е поел задължението да прехвърли на ищеца чрез договор за покупко - продажба в нотариална форма собствеността върху свой недвижим имот, находящ се в [населено място], Столична община, район Л.,[жк], в „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи", на 8 етажа, с РЗП 6 865,10 кв. м., строяща върху поземлен имот с идентификатор ... по КККР, а именно апартамент № .. срещу продажна цена от 41 000 евро или левовата им равностойност 80 189. 03 лева. Посочил е, че съгласно чл. 1.2.1 от представения договор продажната цена се заплаща от купувача по начина, регламентиран в т. 2.6. и т. 2.7. от съглашението - по банкова сметка, посочена от продавача, а именно банкова сметка, открита в „Първа инвестиционна банка“, с посочен IBAN и титуляр С. Н. Н.. Изтъкнал е, че по силата на чл. 2.6. от съглашението купувачът се задължил при подписване на договора да заплати на продавача „като капаро (задатък)“ сумата от 6 000 евро, платима в евро или в левовата равностойност съгласно фиксирания курс на БНБ, представляваща част от продажната цена. Остатъкът от цената купувал поел задължението да изплати при нотариалното изповядване на сделката (чл. 2.7). Съдът е установил също, че страните постигнали съгласие в клаузата на чл. 3.1.1. от договора (в раздел „Отговорност и санкции“) при забава на продавача да изпълни свое изискуемо задължение, той да дължи неустойка за забава в размер на 0. 1 % от цената на имота (41 000 евро с левова равностойност 80 189. 03 лева) за всеки ден забава, но не повече от 10 % от тази цена. При забава повече от 7 дни е уговорено да възниква правото на купувача за разваляне на предварителния договор с едностранно писмено волеизявление и да получи платения задатък в двоен размер (3.1.2.). Посочено е в обжалваното решение, че с нотариална покана рег. № ..., том .., № ..., по описа на нотариус И. Д. - рег. № 039 на НК, адресирана от ищеца В. до ответника Н. първият е направил изявление за разваляне на сключен помежду им предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.12.2018 г., поради неизпълнение на задължения по него от страна на адресата - за заличаване на възбрана върху продавания имот и за прехвърляне на собствеността върху него (поето с клаузата по т. 2.4.1 от договора - до датата на нотариалното изповядване на продажбената сделка, респ. при получаване на разрешение за ползване на сградата – акт обр. 16, но не по – късно от 30.10.2019 г.). В същата се съдържа и покана за доброволно плащане на сумата от 12 000 евро - дадения задатък в двоен размер на основание чл. 3.1.3 от договора, както и сумата от 4 100 евро - неустойка за забава (10 % от цената на имота). Поканата е връчена на адресата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 14.12.2021 г. Установено е по делото, че ищецът е заплатил по банков път с платежно нареждане от 03.12.2018 г. уговорената сума от 6 000 евро в полза на С. Н. Н., с основание на превода „капаро за покупка на имот“, както и че наложената на 11.10.2017 г. възбрана върху процесния апартамент не е заличена и към 06.10.2021 г. Решаващият състав е обсъдил сключения между страните предварителен договор от 03.12.2018 г., обективиран в документ състоящ се от три страници и представен от ищеца в оригинал (поради оспорената от насрещната страна истинност на документа относно първата и втората му страница, изключая третата, която несъмнено носи подписа на страната) и е приел – с оглед на откритото производство по чл. 193, ал. 2 ГПК и установеното в него с почеркова експертиза, че подписите, положени на страници първа и втора от процесния договор, не са изпълнени от продавача Н. В. Н. - че е доказана неавтентичността на документа. Посочено е в обжалваното решение, че първостепенният съд е оставил без уважение доказателственото искане на ищеца за задължаване на насрещната страна да представи на основание чл. 190 ГПК намиращия се у нея оригинал на документа, с оглед изявлението на последната, че не разполага с такъв. Това разрешение е възприето и от въззивния съд, доколкото той е основал своите изводи преценявайки доказателствената стойност единствено на частния документ, материализиращ процесния договор, представен в оригинал от ищеца. При горните факти втората съдебна инстанция е приела, че предявените осъдителни искове са неоснователни. Съображенията за това се свеждат до успешното доказване от ответника (чиято е била доказателствената тежест да установи този факт) на неавтентичността на документа, материализиращ процесния предварителен договор, сключен между страните, в неговата първа и втора страници, със съдържанието, инкорпорирано в тях – т. е. уговорките, на които се основават претендираните от ищеца вземания. Прието е, че въпросните две страници от документа не удостоверяват продавачът да е направил обективираните в тях волеизявления, вкл. да е поел там инкорпорираните конкретни договорни задължения. Изразено е разбиране, че формалното - от външна страна – съответствие на съдържанието на документа, съчетано и със смислова, и хронологична подредба на клаузите от договора на първите две страници не може да преодолее установената неавтентичност на подписи и съдържание в тях, както и да наложи извод, че тези страници действително обективират волята на продавача да се обвърже със съдържащите се в тях обременяващи го задължения и санкции – т. е. че се касае за „единен документ“, материализиращ процесния предварителен договор. Развити са доводи, че по делото е останало недоказано постигнатото съгласие от страните по съглашението за плащане на капаро в посочения му размер на продавача (ответник), доколкото документът, удостоверяващ извършения банков превод от ищеца не сочи в основанието си да е извършен в полза на ответника, а титуляр на банковата сметка, по която е постъпила сумата, е трето за спора лице, за което липсват каквито и да било доказателства по делото за евентуална връзка с продавача. По тези мотиви е отречено съществуването между страните на правоотношение по предварителен договор за покупко – продажба на имот с така разписаните в него уговорки за плащане на капаро (задатък), за конкретните предпоставки, при които възниква правото на разваляне на договора от изправната страна и претендиране на двойния размер на дадения задатък (ако тази страна го е дала), респ. за съдържанието на неустоечната клауза при забава и условията за търсене на мораторна неустойка. Неоснователността на предявените искове е довела до тяхното отхвърляне.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига следните правни въпроси, които счита да са обусловили изхода на делото и решени в противоречие с практиката на ВКС (основание за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), респ. от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а именно:

1. „Какво е доказателственото значение на частен документ (предварителен договор), който на последната си страница носи подписите на страните по него, а на предходните си страници не носи подписа на една от тях?“;

2. „Следва ли да се приеме един предварителен договор за покупко – продажба на имот за сключен, ако е подписан от страните по него на всяка своя страница или е достатъчно да е подписан само на последната си страница?“;

3. „Какви са предпоставките за прилагане от съда на правилото на чл. 161 ГПК във вр. с чл. 190 ГПК при изявление на насрещната страна, че не разполага с изискания за представяне от нея документ? – въпросът е уточнен и конкретизиран от ВКС съобразно правомощията му с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г., ОСГТК.

4. „Какво е дължимото процесуално поведение на съда при възпрепятстване на доказването от страна на ответника относно представяне на писмен документ, носещ подписа и на двете страни и предвид на изявленията им, че е сключен договор, материализиран в документа?“

Иска се достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по третия повдигнат въпрос, който е обуславящ за изхода по делото, за проверка съответствието на даденото по него разрешение с практиката на ВКС, опредметена в решение № 23 от 26.04.2017 г. по гр. д. № 2732/2016 г. на IV г. о. и решение № 111 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на I т. о.

Останалите поставени въпроси ще се обсъдят като касационни доводи при разглеждане на жалбата по реда на чл. 290 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.