Определение № 1092 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1882/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. О. срещу определение № 520 от 9.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 448 по описа за 2022 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната и жалба против определение №267 от 4.02.2022 г. по гр. д. № 745 по описа за 2021 г. на Бургаския окръжен съд за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. „ОББ“ АД застъпва становището, че няма основание за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. К. С. не взема становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Н. О. е изложила в исковата молба, че за обезпечаване връщането на заетата от С. М. С. сума е прехвърлила на 26.07.2010 г. собствеността върху апартамент 27, находящ се в [населено място],[жк], бл.38. На същата дата страните са подписали предварителен договор за покупко-продажба, посредством който да се върне собствеността върху имота след връщане на заема. През март 2021 г. ищцата узнала за насрочване на публична продан върху апартамента, върху който С. С. е учредила договорна ипотека в полза на „Сибанк“ ЕАД. Затова е поискала съдът да прогласи по отношение на С. С. и на банката за нищожен договора за покупко-продажба на апартамента поради противоречие с чл.152 от ЗЗД, а при условие на евентуалност-като привиден, след което на основание чл.167, ал.3 от ЗЗД да прогласи за нищожен и договора за ипотека като сключен от несобственик. Бургаският окръжен съд е счел, че способът за защита на Н. О. като трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, е иск с правно основание чл.440 от ГПК срещу взискателя и ипотекарния длъжник. С предявените в производството искове за нищожност на правни сделки ищцата няма да постигне нужната и защита, тъй като няма да бъде отречено със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответницата върху процесния имот. Ето защо е приел, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявените установителни искове, поради което е прекратил производството. Бургаският апелативен съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че след като не е предявила иск по чл.440 от ГПК, ищцата няма правен интерес от предявените искове за установяване на нищожност и затова е потвърдил прекратителното определение. При така изложените мотиви от решаващо значение за изхода на спора относно допустимостта на производството са поставените от касатора въпроси, които могат да се обобщят по следния начин: Допустими ли са предявените искове за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижимия имот и за нищожност на договора за ипотека, или не са допустими поради липса на правен интерес, тъй като единственият способ за защита на третото лице срещу незаконно принудително изпълнение е иск с правно основание чл.440 от ГПК, с който да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Въззивният съд е приел второто разрешение, което противоречи на практиката на ВКС. В цитираното от касатора решение № 60118 от 25.03.2022 г. по гражданско дело № 4006/2020 г. на I ГО на ВКС е посочено, че в чл. 440 ГПК липсва изрична забрана третото лице да предяви и положителен установителен иск, с който да установи, че то, а не длъжникът, е носител на засегнатото от изпълнението право. Уважаването на този иск има същият правен ефект, какъвто има и уважаването на иска по чл. 440 ГПК-ще бъде установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. В същия смисъл е и решение №173 от 18.7.2019 г. по гр.д. № 2906 по описа за 2018 г. на IV ГО на ВКС, което Бургаският окръжен съд погрешно е изтълкувал. В мотивите на това решение се приема, че няма пречка третото лице, вместо като отрицателен, да предяви иска като положителен – така то ще постигне същият и по-голям ефект, но в този случай в негова тежест ще е да докаже претендираното от него право. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по формулирания по-горе въпрос. На този въпрос следва да се отговори, че ищцата има правен интерес от предявените искове за нищожност на договора за продажба и на договора за ипотека, тъй като посредством уважаването им ще се защити от принудителното изпълнение върху своята вещ. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и делото трябва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Дали правата, които черпи ищцата от евентуалната нищожност на сделките, са противопоставими на взискателя, е въпрос по съществото на делото, по който съдът следва да се произнесе с решение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение