Определение № 214 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 846/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. В. Д. и В. В. К. са подали касационна жалба срещу решение № 362 от 6.03.2012 г. по гр.д. № 122 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ г.с., с което оставя в сила решение № 435 от 24.11.2011 г. по гр.д. № 702 от 2010 г. на Асеновградсккия районен съд и е отхвърлен иска, квалифициран по чл.108 ЗС за ПИ...; ПИ ..... и ПИ ..... по КК на [населено място]. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност по всички основания по чл.281, т.3 ГПК, като основно се подържа нарушение на материалния закон. Д. В. Д. и В. В. К. желаят атакуваното решение да се отмени и да се постанови ново решение, с което да се уважи предявеният иск и да им се присъдят направените разноски. Представено е изложение на основанията за допускане на касационна проверка като се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: може ли да се счете, че при непопълване на възстановеният имот в границите на предходния план правото на собственост се загубва, а с факта на отреждането на ново заснетите имоти е възникнала отделна собственост в полза на общината. Представят се и копия от съдебни решения. Ответника [община] е представила отговор, считайки ,че решението не следва да се допуска до касационна проверка тъй като липсват основания в предметното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че решението на Пловдивския окръжен съд, VІ г.с., атакувано с касационната жалба на Д. В. Д. и В. В. К. следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса, който е поставен в изложението, а освен това следва да се допусне и служебно по въпроса за допустимостта на решението, обусловено от нередовната искова молба, а именно – противоречие между обстоятелствена част и петитум. В исковата молба е посочено, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемане на възстановеният им по ЗСПЗЗ имот в няколко други имота, включително и в имотите записани на община “А.”. След няколко определения, с които исковата молба се оставя “без движение” с молба от 7.10.2010 г. с вх. № 11580 касаторите ищци са уточнили петитума като такъв по чл.108 ЗС без обаче да приведат обстоятелствената част на исковата молба в съответствие с него. В открито заседание от 10.03.2011 г. отново се подържа изменение на иска с твърдението, че се преминава от установителен иск към осъдителен, без обаче да се отчете, че фактическият състав на иска по чл.108 ЗС предполага категорично установяване на правото на собственост на ищците. С решение № 1186 от 3.08.2000 г. нивата от 2 200 кв.м. в м. “Ч. “, землището на [населено място] подлежи на окончателно възстановяване при изработването на плана за новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ЗСПЗЗ, т.е. с нея не може да се легитимират ищците като собственици. Удостоверението по чл.13, ал.3 и 4 от ППЗСПЗЗ е етап от административната процедура по възстановяването на имота. Заповед №..... от ....... г. е издадена в изпълнение на чл.13, ал.4 ППЗПСЗЗ тъй като имота се възстановява в рамките на урбанизираната територия. Тези два документа не финализират възстановяването на собствеността. От своя страна Заповед №.... от ...... г. на Кмета на Община “А.” не представлява заповедта по чл.4а, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота, а заповед по чл.4а, ал.13, т.1 от ЗСПЗЗ. При тези фактически данни Пловдивския окръжен съд е отхвърлил предявеният иск за ПИ ...; ПИ .... и ПИ ....... по КК на [населено място] защото е намерил, че собственик на имотите е община “А.”. Мотив за това е открил в обстоятелството, че в заключението на техническата експертиза, депозирана пред Асеновградския РС е посочено, че имот пл. №..... не е заснет в кадастралния план от ...г. и за него няма отреждане. Със заповед №..... от ..... г. на кмета на община “А.” е било одобрено частично изменение на ЗРП на кв..... от [населено място] и в този план имот пл. №...... е заснет като три имота .....; ПИ .... и ПИ ..... които са записани като общинска собственост. Настоящия състав намира, че е необходимо решението да бъде допуснато до касационна проверка по поставените въпроси, които са релевантни за спорното правоотношение и които са намерили различно разрешение от това, което е посочено в трайната съдебна практика на ВКС. С приетия Гражданско процесуален кодекс се въведе факултативно касационно обжалване, чиято цел е уеднаквяване на практиката на съдилищата. За да се допусне касационно разглеждане е необходимо касаторите да посочат въпроси, по които считат ,че въззивният съд се е отклонил от трайната съдебна практика или пък ,че по тези въпроси са постановени противоречиви решения. Последната хипотеза при която се допуска касация е когато разглеждането на делото в тази инстанция ще допринесе за развитието на правото или за точното приложение на закона. В конкретния случай касаторите са поставили въпроси, които се в хипотезите на т. 3 от посочените текстове, а и ВКС намира основания за служебна проверка поради което следва да се допусне касационно обжалване. Касторите следва да внесат държавна такса съгласно чл. 18, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани по ГПК от съдилищата в размер на по 58 лв. всеки един от тях. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,