Определение № 159 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2801/2018 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК. С определение от 13.09.2018г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е обявено на 23.06.2022г., поради което производството следва да бъде възобновено. Частната жалба е подадена от П. С. Б. срещу разпореждане №398 от 25.04.2018г. по ч.гр.д. №141/2018г. на Варненския апелативен съд, с което е върната частната му касационна жалба с вх. №2390/23.04.2018г. срещу определение № 205/17.04.2018г. постановено по същото дело. Жалбоподателят, намира разпореждането за недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Варненски окръжен съд, който е въззивна инстанция по разглеждането на спор по чл. 32, ал.2 ЗС, е постановил връщане на подадената от П. Б. касационна жалба срещу постановеното въззивно решение от 23.11.2017г., като се е мотивирал с разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.2 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дело по искове по чл. 32, ал.2 ЗС. Разпореждането за връщане от 30.11.2017г. на Варненски окръжен съд е обжалвано пред Варненски апелативен съд, който с определение №205 от 17.04.2018г. по ч.гр.д. № 141/2018г. го е потвърдил. В определението е посочено, че то подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК. Срещу това определение на Варненски апелативен съд П. Б. е подал частна касационна жалба, която е върната със сега обжалваното разпореждане № 398 от 25.04.2018г. на същия съд. За да мотивира връщането, съдът е изложил доводи, че определението е постановено от апелативния съд при упражняване на компетенциите му по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и касационно обжалване в тези случаи не е предвидено в закона. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., намира следното: С Тълкувателното решение от 23.06.2022г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК се приема, че не подлежи на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция. В мотивите на тълкувателния акт изрично е направено разграничение, че това разрешение не се прилага за разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, тъй като тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Предвид горните разрешения и с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.3, т.2 ГПК обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Решенията по искове за разпределение на ползване на съсобствен имот по чл. 32, ал.2 ЗС не подлежат на касационно обжалване. Не подлежат на обжалване пред ВКС и определенията по тези дела. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.