Определение № 339 от 31.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1375/2020 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба с вх. № 878/23.01.2020 г. срещу определение № 1084/13.12.2019 г. по в. ч. гр. д. № 887/2019 г. на ХОС /Хасковски окръжен съд/ и частна жалба с вх. № 1888/14.02.2020 г. срещу определение № 234/03.02.2020 г. по в. ч. гр. д. № 887/2019 г. на Хасковски окръжен съд, подадени от З. А. Р., чрез адвокат Д. С.. По частна касационна жалба с вх. № 878/23.01.2020 г. на З. А. Р. срещу определение № 1084/13.12.2019 г. по в. ч. гр. д. № 887/2019 г. на Хасковски окръжен съд: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК С въззивното определение е потвърдено определение № 499/17.10.2019 г. по гр. дело № 197/2019 г. на ХРС /Харманлийски районен съд/, с което производството по същото дело е прекратено. Ответникът по жалбата – „ОТП Факторинг България“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор И. Д. – М., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т. В., в отговора по чл. 276 ГПК, поддържа становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1./ „кой е надлежен ответник по отрицателен иск с правно основание чл. 439 от ГПК – посочения от съдия – изпълнителя в поканата за доброволно изпълнение или този, за който са представени доказателства, че е титуляр на вземането?“ – сочи се противоречие с решение № 71/24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г. на ВКС, III ГО; 2./ „от кой момент извършена цесия има действие за длъжника?“ – сочи се противоречие с решение № 160/04.07.2018 г. по т. д. № 1164/2017 г. на ВКС, II ТО, решение № 499/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г. на ВКС, IV ГО, решение по т. дело № 566/2009 г. и решение по т. дело № 3097/2017 г. на състави на ВКС; 3./ „относно начина на съобщаване на цесията на длъжника“ – сочи се противоречие с решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, решение № 96/17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г. на ВКС. Частният жалбоподател поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 4./ „легитимен кредитор ли е последващ цесионер след като за предходната цесия длъжника не е уведомен за извършена цесия съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД?“; 5./ „кой е легитимния кредитор в изпълнителното производство – този, който е конституиран като такъв от съдебния изпълнител или този, на когото е прехвърлено вземането без все още да е конституиран като взискател?“; 6./ „към кой момент следва да се преценява кой е надлежен ответник по иск по чл. 439 ГПК в случаите на частно правоприемство – към предявяването на иска, към конституирането на взискателя от съдия – изпълнителя, към прехвърлянето на вземането или към съобщаването на длъжника за прехвърляне на вземането?“; 7./ „възможно ли е при проверка на допустимостта на исковата молба съдът да се произнесе по въпроса налице ли е валидно извършена цесия?“; 8./ „налице ли е редовно съобщена последваща цесия при условия, че цесията за предходния кредитор не е съобщена, т. е. допустимо ли е кредитор, за когото не е налице уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да уведоми длъжника за ново цедиране на вземането?“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение по съображения, че от известните на жалбоподателя към този момент доказателства качеството на взискател по образуваното изпълнително дело има единствено ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е конституирано като такъв. Допълнително се излагат твърдения за очевидна неправилност и поради липса на каквито и да е задължения за ищеца за снабдяване със справки от съдия – изпълнителя преди предявяване на иска по чл. 439 ГПК, каквито задължения жалбоподателят твърди, че въззивният съд му е вменил с обжалваното определение. За да се произнесе по постъпилата частна касационна жалба, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, взе предвид следното: Предмет на жалбата е определение № 1084/13.12.2019 г. по в. ч. гр. д. № 887/2019 г. на ХОС, с което е потвърдено определение № 499/17.10.2019 г. по гр. д. № 197/2019 г. на ХРС за прекратяване на производство, образувано по предявените от З. А. Р. против „ОТП Факторинг България“ ЕАД в условията на евентуалност искове по чл. 439 ГПК, както следва: 1./ отрицателен установителен иск за сумата от 9643.43 лв. – главница, 4897.86 лв. – законна лихва за периода 15.03.2013 г. – 15.02.2018 г., 3276.53 лв. – неолихвяеми вземания, 473 лв. – присъдени разноски, 100 лв. – разноски по изпълнителното дело и 1688.53 лв. – такси по тарифата към ЗЧСИ; 2./ отрицателен установителен иск за сумата от 3276.53 лв. – неолихвяеми вземания, 2500 евро за извършени плащания след издаване на изпълнителния лист, 506.59 евро – договорна лихва за периода 18.01.2012 г. – 15.02.2013 г. поради изтекла погасителна давност, 274.74 евро – наказателна лихва за периода 17.08.2012 г. – 15.02.2013 г. поради изтекла погасителна давност, 1258. 86 лв. – част от законната лихва върху главницата за периода преди 01.06.2014 г. поради изтекла погасителна давност, 1688.53 лв. – такси по тарифата към ЗЧСИ. Първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес от воденето им срещу ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД предвид конституирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по образуваното срещу ищцата изпълнително дело. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е обосновал разбирането, че в хипотезата на чл. 439 ГПК процесуалната легитимация на страните е обусловена от специфичното им качество в изпълнителния процес, като ищец по иска може да бъде само длъжникът по изпълнението, а надлежен ответник – взискателят. Приел е, че с прехвърляне вземането на „ОТП Факторинг България“ ЕАД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на основание чл. 429 ГПК, цесионерът е придобил качеството на взискател в изпълнителния процес, респ. същият е единственият надлежен ответник по предявения иск по чл. 439 ГПК. Посочил е, че за определяне процесуалната легитимация на цесионера е без значение дали длъжникът е своевременно уведомен за извършената цесия, тъй като уведомяването има само материалноправно, а не процесуалноправно значение. Предвид тези правни разрешения, съобразени от настоящия състав, следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са налице. Първият формулиран в изложението правен въпрос изпълнява изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното от частния жалбоподател допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираният въпрос не е идентичен с въпросите, по които се е произнесъл ВКС с решение № 71/24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г., тъй като в касационното решение се третират въпроси за законната суброгация в правата на кредитора по изпълнителния лист, каквато не е хипотезата, по която се е произнесъл окръжният съд с определението, обжалвано пред настоящата инстанция. Вторият и третият от формулираните въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Те произтичат от становището на страната по правилността на обжалваното въззивно определение и се явяват касационни основания за отмяната му, които обаче се без значение във фазата по селектиране на частната касационна жалба. Освен това се преценяват като фактически, защото отговорът по тях предполага обсъждане на доказателства, което е недопустимо в настоящото производство. Ето защо, при отсъствие на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК по тези въпроси, също не следва да се допуска касационно обжалване. С цитираните въпроси от четвърти до осми частният жалбоподател не е обосновал допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяна на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби, поради тяхната непълнота, неясност или противоречивост. Разяснения за мотивиране на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са дадени в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, но в случая те не са съобразени и страната не е обосновала приложно поле на предпоставките за допускане на касационен контрол по цитираната норма. Въззивното определение в частта, с която са възприети мотивите на първоинстанционния съд за липса на надлежна процесуална легитимация на ответника „ОТП Факторинг“ ЕАД, представлява превратно тълкуване на материалноправната разпоредба на чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Наличието на процесуална легитимация е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно през цялата висящност на процеса. Като предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната легитимация е обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба. В случая ищцата З. А. Р. е посочила, че предявява отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК срещу „ОТП Факторинг“ ЕАД, тъй като съгласно връчената на 06.02.2018 г. покана за доброволно изпълнение, същият притежава качеството на взискател по образуваното срещу нея изпълнително дело. Обосновава правния си интерес от водене на делото срещу посочения ответник, като твърди, че не е уведомена за последващо прехвърляне на процесното вземане в полза на дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД, нито от взискателя „ОТП Факторинг“ ЕАД, нито от съдебния изпълнител. По делото липсват и представени доказателства за придобиване качеството на взискател по изпълнителното дело от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Подобни данни се въвеждат за първи път в процеса едва с отговора на исковата молба, към която ответното дружество прилага договор за цесия, ведно с уведомление за извършената цесия, адресирано до ищцата. Още с исковата си молба, ищцата е оспорила редовността на уведомяването за извършената между Банка ДСК и „ОТП Факторинг“ ЕАД цесия от 26.06.2013 г. Същата обосновава правен интерес от завеждане на иск по чл. 439 ГПК срещу посочения в поканата за доброволно изпълнение взискател именно с обстоятелството, че за нея липсва уведомяване за последващо прехвърляне на вземането по изпълнителния лист, т. е. до момента на връчване на отговора на исковата молба за нея единствен известен взискател е ответникът. Същевременно твърди, че същият не е кредитор на процесното вземане, доколкото цесията не е съобщена. Разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД относно действието на цесията спрямо длъжника имат материалноправен характер. Предвид наличието на представени от ищцата доказателства за притежавано от ответника качество на взискател към датата на предявяване на иска, преценката за настъпило валидно правоприемство, обуславящо пасивната легитимация на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не може да се извърши без за последното да са събрани съответни доказателства, а оттук не е допустимо и да се прави изводът, че единствено последният цесионер е надлежен ответник по предявения иск по чл. 439 ГПК. Предвид изложеното, определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност. Съгласно изричната разпоредба на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. В този смисъл субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по чл. 439 ГПК решение обхващат и частните правоприемници на взискателя. Подобно разрешение в максимална степен гарантира и правната сигурност, предвид възможността вземането, предмет на образуваното изпълнително дело, да бъде многократно прехвърляно в хода на изпълнителния процес, което би осуетило възможността за ефективна и своевременна защита интересите на длъжника. Не се накърнява и интересът на последващите цесионери, доколкото същите могат да вземат участие в процеса по реда на чл. 218 и сл. ГПК. С оглед на изложеното следва да се отменят и двете определения, като неправилни и делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно изложените по – горе съображения. По частна жалба с вх. № 1888/14.02.2020 г. на З. А. Р. срещу определение № 234/03.02.2020 г. по в. ч. гр. д. № 887/2019 г. на Хасковски окръжен съд: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Частната жалба е процесуално допустима. За да се произнесе по същество на спора, ВКС взе предвид следното: С постановеното определение, предмет на частната жалба, е допълнено определение № 1084/13.12.2019 г. по в. ч. гр. д. № 887/2019 г. на ХОС в частта за разноските, като е осъдена З. А. Р. да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът е отчел, че с определение № 1084/13.12.2019 г. по в. ч. гр. д. № 887/2019 г. на ХОС е оставена без уважение частна жалба на З. А. Р. и е потвърдено определение № 499/17.10.2019 г. по гр. д. № 197/2019 г. на ХРС за прекратяване на производството по делото. Констатирал е, че с горното определение не е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по частната жалба, въпреки наличието на изрично искане в подадения отговор. Поради това е приел, че в полза на „ОТП Факторинг България“ ЕАД се дължи възнаграждение за юрисконсулт съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ в размер на 100 лв. Предвид изложените по - горе съображения за незаконосъобразност на определението на въззивната инстанция и произтичащите от отмяната му, както и от отмяната на първоинстанционното определение правни последици – възобновяване висящността на производството, следва да се отмени и определение № 234/03.02.2020 г. по в. ч. гр. д. № 887/2019 г. на ХОС, с което въззивният съд се е произнесъл по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД по реда на чл. 248 ГПК, като при разглеждане на делото по същество, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение