Определение № 178 от 22.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6670/2014 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

С определение № 119/04.03.2015 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 916/16.05.2014 год. и решение № 1500/18.07.2014 год., двете постановени по в.гр.гр.дело № 2439/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:

1. След като по силата на чл.302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно валидността и законосъобразността на административния акт-отчуждителна заповед, може ли въззивният съд да пререшава въпроса за законосъобразността на отчуждителната процедура по искане на ищците, които са участвали като жалбоподатели в административните производства? Материалноправно легитимирани ли са да предявят иск по чл.108 ЗС относно отчуждените имоти след като към момента на подаване на исковата молба по иска за ревандикация е налице влязло в сила решение на административен съд?

2. Заповедите по чл.95 и чл.98 ЗТСУ/отм./ имат ли вещноправно действие при действието на ЗТСУ и към кой момент собствеността върху отчужден имот преминава върху държавата, респ. общината при положение, че не е издадена заповед по чл.100 ЗТСУ/отм./? Валидно ли е разпореждането с този имот при наличие на трето лице-добросъвестен владелец?

3. При отмяна на първоинстанционно решение следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите защо не кредитира доказателства и влезли в сила съдебни решения, послужили за мотиви на отмененото решение?

4. Допустимо ли е в производство по чл.247 ГПК и произнасяне с решение за поправка на очевидна фактическа грешка при липса на допуснати грешки в диспозитива на основното решение и когато липсва формирана воля на съда?

В съдебното заседание, състояло се на 30.04.2015 год. пълномощникът на тримата ответници по касация адвокат З. Л. прави отвод за недопустимост на касационната жалба тъй като при постановяването на определението по чл.288 от ГПК не е съобразена цената на исковете с правна квалификация чл.108 от ЗС. Допълнително съображения се излагат в писмена защита с вх.№ 5237/05.05.2015 год.

От [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адвокат Н. И. Б., е постъпило допълнително становище с вх.№ 5664/15.05.2015 год. за неоснователност.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Предмет на исковете с правна квалификация чл.108 от ЗС е само земя – молба от 19.01.2012 год.

Според представеното удостоверение с изх.№ 11 СД 995/11.10.2011 год. на [община], Дирекция „Местни данъци и такси” данъчната оценка е 9 149,40 лева като в исковата молба е посочена цена на иска 11 887,20 лева.

В първото съдебно заседание, състояло се на 04.06.2012 год. пред Пловдивски районен съд по гр.дело № 24592/2011 год. не е повдиган въпрос за цената на иска нито от ответниците, нито от съда, съгласно чл.70, ал.1 от ГПК.

Касае се за три субективно съединени иска с правна квалификация чл.108 от ЗС, предявени от ищците като наследници по закон при равни квоти в процесния имот, при което цената на всеки иск е до 5 000 лева и касационните жалби се явяват процесуално недопустими на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение