Определение № 224 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 321/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано е по касационна жалба на В. В. В., чрез адвокат Л. М. срещу решение № 309/13.01.2012 г. на Видински окръжен съд /В./ по в.гр.д. № 585/2011 г. Ответникът по жалбата – Д. оспорва допускането на касационнатка жалба и същата по същество, по съображения в писмен отговор. Касационната жалба е недопустима. Решението на В. не подлежи на касационен контрол. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г. / е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по обективно съединени искове от Д. срещу В. В. В. чл.79 и чл.86 ЗЗД за сумите 5128.48 лв. – главница и 465.430 лв. – мораторна лихва. Претенциите са във връзка с частично незаплатена дървесина. Касае се до спор по търговско дело по търговска сделка по смисъла на чл.365 т.1 ГПК и чл.287 ал.1 ТЗ. Доколкото предявените претенции, предмет на спора, са всяка една от тях, а и двете общо с цена под 10000 лв. /5128.48 лв. и 465.40 лв./, въззивното решение не подлежи на касационен контрол по чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред ВКС да се прекрати. На основание чл.78 ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените и поискани разноски в размер на 80 лв. адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът: