Определение № 392 от 13.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1017/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. М. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните М. А. Т., А. А. Т. и А. А. Т., всички от [населено място], Столична община, и четиримата чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 1389 от 12.06.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1538/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 6721 от 12.12.2019 г. по т.д. № 2435/2019 г. по описа на Софийски градски съд за прекратяване на основание чл. 130 ГПК на производството по делото поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ. В частната касационна жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, поради което се моли същото да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение е основано на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК се поставя въпрос, разрешен според жалбоподателите в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 75 от 31.05.2010 г. по т.д. № 538/2009 г. на ІI т.о.; определение № 284 от 16.04.2010 г. по ч.т.д. № 518/2009 г. на ІI т.о.; определение № 88 от 15.02.2016 г. по ч.т.д. № 2857/2015 г. на ІI т.о.; определение № 742 от 22.12.2009 г. по ч.т.д. № 800/2009 г. на I т.о. и определение № 425 от 15.10.2018 г. по т.д. № 872/2018 г. на I т.о., а именно: Следва ли ищецът да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иск, предявен в тяхна защита, в частност по иск с правно основание чл. 71 ТЗ? Обосновава се наличието и на допълнителния селективен критерий за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Налице ли е активна процесуална легитимация по иск с правно основание чл. 71 ТЗ за предявяване на установителен иск за защита на членствени права на наследници на починал съдружник, след като дружественият договор изрично предвижда преживелият съдружник да не се противопоставя на встъпването им като съдружници на основание наследяване на дружествени дялове? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите в частната касационна жалба и изложението към нея, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирани страни, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди прекратителното определение на Софийски градски съд, въззивният съдебен състав е споделил съображенията на първата инстанция за недопустимост на предявените искове по чл. 71 и чл. 74 ТЗ, основани на обстоятелството, че ищците са станали съдружници в ответното дружество въз основа на чл. 13, ал. 3 от дружествения договор – с подаване на съответно заявление за встъпване в наследения дружествен дял, без да е нужно решение на Общото събрание в този смисъл. Изложил е съображения, че при смърт на съдружник в ООД имуществените му права – дружествените дялове, се наследяват, но не и правото на членство, по арг. от чл. 129, ал. 1 ТЗ, поради което и автоматично прехвърляне на членствените права от починалия съдружник към наследниците му по начин, че последните да станат съдружници, е невъзможно, вкл. с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от дружествения договор. Посочил е, че уговорките в чл. 13, ал. 3 /за вземане на решение от Общото събрание да се приемат наследниците на починал съдружник съобразно притежаваните от починалия дружествени дялове/, въвеждат задължение за активно поведение, което няма как да бъде изпълнено принудително или чрез съдебна намеса. Т.е. ако преживелият съдружник не се съобрази с тази уговорка и бездейства, наследниците не могат да се защитават с исковете по чл. 71 и чл. 74 ТЗ, а от друга страна - без решение на Общото събрание съдружници не могат да бъдат приемани, поради изключителната компетентност на ОС на ООД по този въпрос – чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ. Посочените искове са допустими, само ако към момента на предявяването им ищецът е съдружник, респективно акционер. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, поради следното: Въпросът, поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – дали наследниците на починал съдружник са активно легитимирани да предявят иск за установяване на членствени права по чл. 71 ТЗ, ако дружественият договор предвижда преживелите съдружници да не се противопоставят на встъпването им като членове в дружеството съобразно наследените дялове, не удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Така формулираният въпрос касае изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, с оглед конкретните обстоятелства по казуса, а не представлява правен въпрос по смисъла на цитираната разпоредба. Липсата на надлежно поставен правен въпрос – едновременно касаещ приложението на абстрактна правна норма и имащ обуславящо значение за решаващата воля на съда и съответно за изхода на спора по конкретното дело, но не и за правилността на съдебния акт, е достатъчно основание за да не се допусне исканото касационно обжалване – ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. По въпроса, зададен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, също не може да се допусне касационно обжалване. В случая липсва противоречие с посочената практика на ВКС: Съдът не е постановил определението си в отклонение от правилото, че процесуалната легитимация на ищеца се обуславя от заявената с исковата молба принадлежност на спорното право към патримониума му, доколкото ищците не твърдят придобиване на членство по реда на чл. 137, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129 ал. 1 ТЗ, нито искат да се установи обемът на действително притежавани, законово регламентирани членствени права, оспорвани или нарушени от дружествените органи. Освен това практиката, на която частните касатори в допълнение се позовават, касае права в акционерно дружество и не може да намери идентично приложение по отношение на дружеството с ограничена отговорност, предвид разликата в правния режим при придобиване на членство. Приложено е и определение на ВКС, І т.о. за недопускане до касационно обжалване на решение на въззивна инстанция, което не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С оглед гореизложеното, по този правен въпрос не се установява поддържаното допълнително селективно основание за достъп до касация. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение