Определение № 13 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5512/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. С. Т. срещу определение № 316 от 23.11.2016 г. по гр.д.№ 3290 от 2016 г. на Върховния касационен съд, ГК, Трето г.о., с което е оставена без разглеждане подадена от Г. С. Т. касационна жалба срещу въззивно решение № 173 от 12.05.2016 г. по в.гр.д.№ 208 от 2016 г. на Хасковския окръжен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Пълномощникът на ответника по частната жалба [община] не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.последно ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.286, ал.2 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: С обжалваното определение съставът на Трето г.о. на ВКС по същество е върнал касационната жалба на Г. С. Т. срещу решението по в.гр.д.№ 208 от 2016 г. на Хасковския окръжен съд на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК- поради това, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Правилно и в съответствие с практиката на ВКС /например определение № 92 от 22.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 1646 от 2016 г. на ВКС, ГК, Второ г.о./ в обжалваното определение е прието, че въззивно решение по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.3 ГПК. Посоченото в тази точка на чл.280, ал.2 ГПК изключение визира само случаите на обективно съединени за разглеждане в едно производство искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, но не се прилага в случаите, когато искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа след незаконно уволнение е предявен самостоятелно и след влизане в сила на решението по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че решението на Хасковския окръжен съд подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска, тъй като това решение е за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на делото и поради това по съществото си представлява определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. За преграждащите хода на делото определения новият ГПК, в сила от 01.03.2008 г. /за разлика от стария ГПК/, също предвижда ограничаване на касационното обжалване с оглед цената на иска. В този смисъл е разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. Поради това, дори когато въззивното решение е за обезсилване на първоинстанционно решение /поради липса на положителна процесуална предпоставка за съществуването или упражняването на правото на иск или поради наличие на процесуална пречка затова/ и поради това по съществото си представлява преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение, то не подлежи на касационно обжалване, ако е постановено по дело с цена на иска под 5 000 лв. по граждански дела и под 20 000 лв. по търговски дела. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради гореизложеното обжалваното определение на ВКС, ГК, Трето г.о. е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение